Приказка от Борислав Батаа Тунгалаг, 9 г., ЧНУ „Милеа”, гр. София
В нашия град, където живеели много деца, имало много магазини, хубаво училище, фонтан, но най-хубавото било една сладкарница. Един ден, когато небето било много синьо, ама светло синьо, и слънцето се усмихвало, децата излезли навън, качили се на колите и отишли да се разходят на кръглото площадче с един друг фонтан с ветропоказател. Те много харесвали там да играят, защото било много хубаво.
А знаете ли защо било много хубаво? Защото имало захарен памук, френски макарони, къщички за сладолед. Аз много обичам това. Срещнали се с клоуните – много смешни. И с Mr, който има много цветове и дъгасна кола. И с Ms, която е много розова, а колата й също е бонбонена, с балони и сърце за обич. Тя е момиче-клоун в розово.
И тогава всичко станало в розово - тя им показала колата. И децата попитали: Къде живее Феята на бонбоненото царство? Аз знам: където има много френски макарони, понички, бонбони, сладки близалки, много захарен памук. Виждате ли дървото на бонбоните и всичко сладко?
Децата много обичали да си хапват сладолед и розова поничка с ягода. Но не е много полезно, защото може да те заболи зъбчето и коремчето.
И изведнъж – погледнете небето – усмивки, сърце, слънце и дъжд – тогава се появила дъгата. „Виж каква обична дъга става!”
Какво е това?! Тюркоазена красива лисица-еднорог с дъгасна коса, а покрай нея летят сладкиши, пеперуди, сърце и обич! Това е танцът на облаците, дъгасни, сладки и бели! Всичко е игра, пеперуди, сърце и обич! И небето станало розово като розов памук – погледнете каква игра игрива! Виждате ли щастливата синьо-зелена планета, къщата с телескопа и камбанката, бурканчето от сладко, където живеят пекарите на бисквитки! И нямало никакви страшни неща, дори зеленият динозавър бил добричък.
И сега ще ви представя новия приказен герой. Виждате ли важния господин Мъфин? Той се е качил на бисквитки OREO, сложил си е вълшебнот о бомбе и държи вълшебното бастунче. Научил е много фокуси и е приятел на децата и господар на бонбоненото царство.
И той казва на децата: „Не забравяйте да се научите да четете, защото само който чете, може да лети.”
Борислав Тунгалаг е ученик в 3 клас в училище, което работи и подкрепя деца със СОП в аутистичния спектър. Има изявени интереси и таланти в областта на изобразителното изкуство и тепърва развива своята невероятна фантазия и креативност и в съчиняването на кратки разказчета и приказни историйки. Той желае да стане илюстратор. Участвал е в редица престижни конкурси, един от последните е „Приказка за София”, категория рисунка, където беше номиниран и награден.
