Приказка от Еслим Лякиф Сюлейман, 6 г., ЦПЛР ,,Малкият принц“ – гр. Тервел, обл. Добрич. Ръководител: Марияна Янкова Тодорова
Имало едно време една царица, една хубавица! Всички ѝ се възхищавали, защото била най-красива измежду всички цветя. Тя се казвала царица Роза.
Царицата на цветята имала придворни дами, съветници, стражи, много принцове и принцеси и естествено много слуги, както се полага на една царица. Нейни придворни дами били кокичето, теменужката, зюмбюла, синчеца, минзухара, нарциса и лалето. Всички цветя ѝ се кланяли, когато тя минавала със свитата си по разкошните калдъръмени улици на нейното царство, което се намирало някъде в Казанлък, град в България. Отвсякъде царството било обиколено от реки, защото царица Роза обичала много водата и дъжда, но също толкова обичала и слънцето. Най-вълшебните мигове за нея били след дъжд, когато слънчевите лъчи я докосвали и тя танцувала под цветната дъга. Когато се разхождала, навсякъде се разнасял нейният Божествен аромат.
Най-големите ѝ приятели били пчелите, които хората отглеждали, за да се сдобият с техният еликсир, наречен мед. Всяка пчела искала да събира прашеца от Царица Роза първа. Това било най-голямата чест за една пчела. Медът от розата бил с красив розов цвят и с най-прекрасния аромат, но имал и лечебни качества. С него се приготвял най-хубавият чай за настинали деца. В градината на Царица Роза имало специално място за къщите на пчелите, наречени кошери. Те били на особена почит.
Розата обичала, когато младите български момичета се наслаждават на красотата ѝ. Само те можели да се равняват на нейната приказна красота. Хората решили да се отблагодарят като честват всяка година празника на Царица Роза.
Еслим Лякиф е на 6 г., от гр. Тервел. Харесва ароматите на цветята и да помага на своята баба в грижата за тях. Хобито ѝ е да си събира хербарий и да рисува.
