Демиревото бебе

Приказка от Приказка от Християна Германова, 17 г., ПГЧЕ ,,Васил Левски”, гр. Бургас. Рък.: Донка Динева.

Посветено на доктор Ербуг Кескин

Имало едно време в недалечна Турция малка бяла къщурка, която лежала сгушена в полите на селце, близо до Лозенград. Там задружно живеело семейство Бехчет. Елиф и Онур работели от сутрин до вечер и били много заети. Но въпреки това, много щастливи, винаги намирали време за сина си Адем.

През един студен февруарски ден, Адем се разболял и Елиф останала у дома, за да се грижи за него. Малчуганът си почивал, а през това време тя приготвяла вечерята. Изведнъж Елиф дочула лая на кучето Азма от хола. Тя оставила гозбата на котлона и решила да провери дали всичко е наред. За нейно учудване, заварила малкия Адем, който въодушевено разглеждал семейния албум.

– Слънчице, как си? - попитала Елиф.

– Много съм объркан, мамо. - отвърнал малчуганът.

– Защо, всичко наред ли е? – Отвърнала Елиф и седнала до него.

– Понеже ми беше скучно, реших да проверя дали някой пират не е скрил съкровището си на нашия таван. Вие с татко работите много и все не ви остава време за такива приключения. И докато проучвах тавана, изведнъж забелязах един голям прашен сандък. Когато го отворих намерих тази кафява книжка. И си помислих, че това е карта на съкровище.

– Но всъщност си открил семейния албум.- казала Елиф

– Да, и започнах да го разглеждам с надежда, че някой пират е скрил картата на своето съкровище между страниците. Но попаднах на тази снимка и искам да те попитам кой е този непознат дядо, който те е прегърнал?

Елиф погледнала снимката, засмяла се, след което щипнала за нослето малкия Адем.

– Този човек не е дядо, слънчице.- отвърнала тя.- Това е моят доктор- Ербуг Кескин.

– Но татко не се ли натъжава, когато види тази снимка?- попитал Адем

– Не, защото знае историята, която ще ти разкажа.- отвърнала Елиф.

– Мама не се е родила здравичка като другите дечица, слънчице. Била е болничка и се е наложило да я оперират. Тогава моят ангел пазител, е изпратил при мен доктор Ербуг Кекскин. Той е извършил операцията успешно, но за съжаление не е имало подходяща апаратура, която да ми помогне да се възстановя.

– Какво ти е имало, мамо?- попитал Адем

– Не съм можела да дишам. Но моят доктор е взел една маска с балонче, която е натискал цяла вечер, за да ми помогне. Въпреки че е бил изморен и ръката го е боляла, моето ангелче неотлъчно го е дарявало със сили, за да ме спаси. През това време той ми е разказвал забавни истории, защото се е страхувал да не заспи.

– Спомняш ли си някоя от тях ?- прекъснал я Адем.

– Не си спомням нищо, но един ден бяхме поканили доктор Кескин на гости. Тогава той ми сподели как е победил феята на съня през онази съдбовна нощ. Цяла вечер е рисувал словесни картини за хубавия живот, който ми предстои ако оздравея. Разказвал ми е как ще завърша училище, после ще постъпя в университет, ще срещна своя принц, след което ще се оженим и заживеем щастливо.

Изведнъж от кухнята се чул звукът на къкрещата на котлона гозба.

– Чакай, слънчице, трябва да погледна вечерята.- казала Елиф и се запътила към кухнята. След нея тръгнали Адем и кучето Азма.

– Доктор Кескин е бил неотлъчно до мен в първата ми битка със силите на злото. Затова в знак на благодарност, реших, че трябва да присъства и на най-щастливия момент в живота ми- моята сватба.– казала Елиф.

– И той е приел поканата ти?- попитал Адем.

– Доктор Кескин не само, че дойде на сватбата ми, но и ме изненада приятно. Въпреки че бяха изминали двадесет години от онази съдбовна нощ, в сърцето си моят герой бе съхранил спомена за момиченцето без име, което всички лекари наричали Демиревото бебе. - Елиф свали вкусно ухаещата гозба от котлона и нареди семейната трапеза.

Азма започнала да лае и щастливо махала с опашка. Не след дълго в кухнята влязъл Онур. Той прегърнал Елиф и малкия Адем.

– Как си, дребен? Победи ли лошия вирус? - попитал Онур.

– Да, тате, направих го на пух и прах, и утре се връщам на училище! - развеселено отвърнал малчуганът.

Онур, Елиф и Адем се засмели и щастливи седнали на трапезата.

След този ден семейство Бехчет живеело все така задружно и щастливо, а доктор Кескин продължил да помага на всяко едно болно дете.

Край

Послание на автора: Мило дете, предполагам, че може би си мечтаеш да станеш лекар. Затова се надявам благородната постъпка на Доктор Кескин да те вдъхнови и да ти покаже пътя, по който трябва да поемеш.

Казвам се Християна Германова и съм на седемнадесет години, от красивия морски град, родно място на много поети и артисти - Бургас. В свободното си време обичам да решавам задачи по химия, да гледам исторически филми и да чета книги. Занимавам се с творческо писане и участвам в литературни конкурси от четиринадесет годишна възраст. Надявам се чрез историите си да се докосна сърцата на читателите и да им покажа силата на малките неща, които доста често подценяваме.