Разказът "Диалози от моето реално и вълшебно детство" от Христина Петрова, 9 г. е отличен с поощрителна награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" през 2024. Написан е по рисунката „Детство мое, реално и вълшебно“ на Магдалена Цанкова, Школа "Елиза Арт", гр. Габрово.
Христина Петрова посещава клуб „Светлини след сенките” от две години. Тя е изключително креативна, нестандартна и щура, което ѝ помага да сътвори неповторими рисунки и произведения, донесли ѝ множество награди от Национални конкурси. Макар за първи път да участва в колективен роман – „Щури букви”, нейната буква е избрана за корица на книгата. Христина има изключителен потенциал на автор, който тепърва ще ѝ носи много радост, удовлетворение и награди.
Диалози от моето реално и вълшебно детство
Разказ
- Тити, тестът по Човек и природа е за утре! – напомня мама.
- Всичко знам! – казвам аз.
- Кажи ми определението за „живи организми“? – пита мама и ме гледа изпитателно.
- Всичко де що е живо!
- ....Стигаме до всеядните животни. Дай ми пример! – мама продължава да ме пита.
- Кокошка, прасе, котка...
- Котката не е всеядно – прекъсва ме тя.
- Кажи го на нашите котки, дето ядат варена царевица и трева...
В този момент подскачам и крещя.
- Тити, какво стана? – уплашено пита мама.
- Имах паяк на ръката.
- Чакай да те огледам.
- А, няма нужда, той излетя – казвам аз.
- Как така излетя? – чуди са мама.
- Ами, помогнах му.
Мама става, за да отиде до тоалетната, преди да продължи да ме изпитва. Сега тя крещи:
- Титииии, какви са тези охлюви в банята?!
- Мамо, исках да ги поосвежа малко!
Мама се бави известно време, сумти и се връща с новата ми блуза, която бях хвърлила в коша за пране. Вече съвсем е забравила за теста.
- Това петно сега как успя да го направиш?! – строго пита тя.
- Чакай, преди да избухнеш, да проверим можем ли да го изчистим и тогава! – предлагам аз, но нормално за нас отново започвам да крещя:
- Мамооо, на стената има гадинка!
- Ей сега и няма да я има! – отвръща майка ми.
- А, не може, ще остане петно като го размажеш, а това е моята стена! – възразявам аз.
- Ами твоите петна, дето ги направи ето тук?
- Това са долни петна и не се виждат много, горните петна са по-важни! Всеки ще ги забележи...
И така, до следващият ден, когато изкарах шестица на теста.
