Есето "Доброволчеството и доброто" от Геновева Трифонова, 16 г. е отличено със Специална награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" 2024. Творбата е вдъхновена от рисунката "С очите си видях бедата" на Силвана Иванова, 10 г., Школа "Арт Попово".
Геновева Трифонова е член на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, гр. Казанлък, с ръководител Валентина Димова. Тя е сърцето на клуба за всички по-.малки ученици. Винаги е готова да откликне на техните молби, да ги изслуша, да ги посъветва или да им помогне. Обича да чете и непрекъснато е с книга в ръка, което е още един добър пример за по-малките "светлинки". Геновева пише с лекота на всички теми. Участва във всички колективни романи, написани откакто е в клуба, и е носител на стотици награди от престижни конкурси за проза, поезия, рисунка, картичка и комикс. Тя участва и като сценарист, и като гримьор в част от клиповете на клуба.
Доброволчеството и доброто
В наши дни природните бедствия не са никак непознати на хората. Всички гледаме телевизия, а там често се говори за пожари, наводнения, земетресения и така нататък. Въпреки, че има органи, които се опитват да предпазват цивилните хора от тези опасности, те почти никога не успяват. Винаги има жертви, повече или по-малко. Винаги има. Пожарникарите никога няма да са достатъчни, за да спрат пожара преди голяма част от дърветата да изгорят, нито спасителите ще успеят да намерят всички изгубени хора при земетресение или цунами.
И когато настъпи страх и отчаяние в моменти, в които квалифицираните хора не могат да смогнат, идват доброволците. Те са тези нормални като нас хора, които имат големи сърца, пълни със смелост и любов. Те застават рамо до рамо с професионалистите и се борят без страх с бедствията, застрашаващи света и неговите обитатели.
За мен доброволците са истинските герои. Над 60 000 доброволци са помагали при земетресенията в Турция и Сирия в началото на тази година. През 2020 г. по време на опустошителните пожари в Австралия е достигнат пикът от над 75 000 доброволци. Това са само два примера от хиляди други, в които хора са отивали и са помагали не само за спасението на други човешки същества, но и за животните и природата.
В наши дни всички казват, че сме загубили човечността си и се интересуваме само от себе си, но аз не мисля така. Пример за човешкото в нас е това как когато някой от нас има нужда от помощ, независимо от каква раса или религия е, получава тази помощ, защото затова сме хора: да си помагаме. Да се грижим един за друг.
Едно от първите доказателства за хомо сапиенс или „разумния човек“ е намерените преди хиляди години останки на човек със зараснала кост на крака. Това ни показва, че някой се е грижил за този човек. Някой е проявил човечност и се е погрижил за ранения. По онова време, ако си ранен по такъв начин, дори и да си разбрал как да се превържеш, не би могъл да се движиш, камо ли да ловуваш, а пр ез тогавашните времена само чрез лов е можело да се нахраниш и съответно да оцеляваш. Значи със сигурност този човек е получил помощ от друг човек. Този факт научих по история и до ден днешен не мога да спра да мисля за това.
Колкото и да се е променил светът, хората са продължили да бъдат това, което са били преди хиляди години. Човечността и емпатията са това, което от край време ни различава от животните. В наши дни доброволците са тези хора, които ни напомнят защо се наричаме хора. Те ни напомнят да помагаме на тези, които имат нужда. Напомнят ни да бъдем хора. Бъдете хора!…
