Феята на цветята

Приказка от Сърна Јович, 8 г., ОУ “Стефан Неманя”, гр. Ниш, Сърбия

Отдавна, много отдавна, зад седем хълма, зад седем бистри планински поточета, живееше едно момиченце. То обожаваше природата, всички растения и животни и носело името Сърна. Момичето защитаваше всички малки и невинни създания и с нетърпение бягаше от градския шум в своя малък рай сред природата - при дядо си на село. Познахте, това момиченце съм аз.

И този уикенд дойдох в моето село. Играех си, правех венци от цветя, когато дядо ми ме покани да изляза в двора. Отвън имаше жена. Носеше дълга жълта рокля, украсена с цветя, мантия от зелени листа и бял венец в косата. Точно такъв и аз изплетох! Как се озова на главата ѝ? Дядо ми каза, че това е Цвета, феята на цветята. Каза ми, че тя отдавна ме наблюдавала как се грижа за цветята и искала да ме награди, да ми даде възможност да посетя нейното село на облаците. Въздъхнах и се учудих, след което попитах:

- А как ще стигнем до облаците?

- С моята птица, която се казва Лястовица - отвърна тя.

В този момент над главите ни прелетя най-красивата лястовица, която някога съм виждала. Разбрах, че това ще бъде много интересно. Излетяхме на гърба на Лястовицата и пътувахме дълго. Най-накрая пристигнахме. Цвета ми каза, че ще ми обясни как растат цветята в нейното село. Така започва историята:

- Аз не садя цветя като вас на Земята.

Въздъхнах тежко, а Цвета продължи разказа и ме попита:

- Кое е любимото ти цвете?

- Карамфилът - възкликнах.

- Ето го! - и тя ми показа голям карамфил.

- Той възниква от моята доброта.

- Наистина ли? – попитах учудено Цвета.

- Да. Когато върша добри дела, в градината ми започват да растат карамфили.

- А зюмбюлите? – попитах с любопитство.

- Те поникват, когато другарувам с някого. Тогава това мое приятелство отива в градината и отглежда зюмбюлите.

- А кокичетата, лалетата, розите?...

- Спокойно, спокойно. Ще ти кажа всичко. В моята градина няма кокичета.

- Защо? – попитах учудено Цвета.

- Кокичетата се раждат от сълзите. Опитвам се да съм тъжна, но не мога.

- Това е много тъжно. Понякога ми става тъжно, когато видя, че някое дете нарочно настъпва някое цвете.

- Така е - и Цвета започва да плаче като се сети за това. Изведнъж кокичетата започнаха да растат, сякаш дъжд валеше от хиляди години. Тогава Цвета спря да плаче и се зарадва. Тогава започнаха да растат лалета.

- Забравих да ти кажа, че лалетата растат, когато съм щастлива. А аз съм винаги щастлива, така че имам много лалета в градината.

- А как растат розите?

- Появяват се, когато се смея, а го правя много често. Затова имам много от тях. Погледни!

Обърнах се и видях градина, пълна с красиви рози във всички цветове. Червени, розови и жълти рози ми се усмихнаха. Питах я още много неща, но се стъмваше и трябваше да тръгваме. Благодарих на Цвета, че ми разкри всички тези тайни, и ѝ обещах, че ще ги помня завинаги. Тя ми каза, че никой не трябва да знае за това място, така че Лястовицата ни заведе до къщата.

Всеки път, когато посещавах дядо си, Цвета ме чакаше и ме водеше в дома си.Винаги имаше нова задача и нова изненада за мен. Така ние двете открихме нови тайни и заживяхме щастливо с нашите цветя.

Срна Йович е на 8 години и е ученичка във втори клас на ОУ „Стефан Неманя“ в Ниш. Пише стихове и разкази от предучилищна възраст и вече е спечелила повече от 20 награди в литературни конкурси. Пише рецензии на детски книги за издателство "Лагуна". Дузина от изображенията на Срна са публикувани на уебсайта им. Обича природата и в нея намира вдъхновение за писане. Тренира волейбол. Нейният най-голям модел за подражание е по-големият ѝ брат Сергей.