Приказката "Имаш само това, което си дал" от Деница Пенчева, 18 г. е отличена с Първа награда в едноименния Международен конкурс през 2024. Творбата е вдъхновена от рисунката "Завръщане" на Емили Цонева от Школа "Елиза Арт", гр. Габрово.
Деница Пенчева е ученичка в Българското училище в Хамбург. Тя казва за себе си:
"От малка имам голяма любов към литературата и писането. Първите си разкази започнах да пиша още в началното училище, вдъхновена от любимите си книги, автори и разбира се - от моята баба. Освен писането, обичам да чета разнообразни жанрове литература – от класическа до съвременна поезия. Творческото писане ми помага да изразявам мислите и чувствата си, както и да развивам своето въображение и умения. Вярвам, че литературата има силата да променя хората и обществото, и се стремя да допринеса за това чрез своите произведения. Надявам се моите творби да вдъхновяват и други хора да откриват радостта от четенето и писането.
Благодаря за вниманието и възможността да участвам в този конкурс!"
Имаш само това, което си дал
Приказка
В едно малко селце, скрито сред зелените хълмове, стоеше една стара къща, известна с името ”Завръщане”. Тази къща беше домът на дядо Стоян, човек известен с добротата и щедростта си. Всеки, който имаше нужда от помощ, намираше утеха при него. Той винаги беше готов да даде последното си парче хляб или да подели времето си, за да помогне на съсед в нужда.
Един ден в селото прист игна млад човек на име Алексей, който беше чувал за щедростта на дядо Стоян. Той изглеждаше уморен и отчаян, търсейки място, където да пренощува.
Алексей срамежливо почуква на вратата на стареца:
- Добър ден. Извинявайте, но търся място, където да пренощувам, и нещо за ядене. Можете ли да ми помогнете?
- Влез, синко. Винаги има място за още един. Седни, отпусни се и ще ти донеса нещо за хапване - каза дядо Стоян, усмихвайки са топло.
Докато Алексей се хранеше, той разказа на дядо Стоян своята история и как е останал без семейство и подслон.
- Загубих всичко, което имах. Нямам къде да отида и никой, който да ми помогне - изрече Алексей със сълзи в очите.
- Не се тревожи. Винаги има начин да започнеш отначало. Аз съм тук, за да ти помогна. Само не забравяй - важно е да бъдеш добър и да помагаш на другите. Това, което даваш, винаги се връща при теб - каза успокояващо дядо Стоян.
С времето Алексей започна да помага на дядо Стоян в градината и къщата. Той научи много от стария човек и започна да вярва, че животът му може да се промени към по-добро. Но скоро старецът разбра, че е тежко болен и не му остава много време, затова реши, че е време да предложи нещо особено на Алексей.
Дядо Стоян го извика и му рече:
- Алексей, искам да ти дам тази къща. Ти ми стана като син и знам, че ще се грижиш за нея с любов и няма да обърнеш гръб на доброто, което научи.
- Но как? Как мога да приема толкова голям дар? - отвърна Алексей изненадан и трогнат.
- Имаш само това, което си дал, момче. Аз ти дадох дом, но ти ми даде сина, когото толкова исках. Това е твоето заслужено място - каза старецът с усмивка и прегърна момчето.
Година по-късно дядо Стоян напусна този свят, но остави своята мъдрост и доброта на Алексей. Той от своя страна продължи традицията на доброта е щедрост, отваряйки вратите на къщата за всеки в нужда.
Така, хората в селото знаеха, че в тази стара къща винаги ще има светлина и топлина за всеки. Алексей разбираше, че наистина имаш само това, което си дал, и неговата щедрост продължи да вдъхновява хората около него.
............................................
- Алексей, видях как помогна на тези нови съседи. Искам да ти благодаря. Без теб те нямаше да имат къде да отидат - Петър, един от хората в селото, учудено каза на Алексей.
- Няма за какво. Дядо Стоян ме научи, че добротата се връща. Имаш само това, което си дал, Петре - отвърна усмихвайки се Алексей.
- Това е вярно. Ти си пример за всички нас - изрече замислено Петър.
Алексей вдигна поглед към небето и с тъжна усмивка изрече:
- Дядо Стоян беше мъдър човек. Неговата къща, неговото ”Завръщане” ще бъде винаги дом за всеки в нужда.
Селото процъфтяваше, водено от урока на дядо Стоян и щедростта на Алексей, който продължи да предава мъдростта на своя учител на следващите поколения.
