„Имаш само това, което си дал“, приказка от Емануила Николова

Приказката "Имаш само каквото си дал" от Емануила Николова, 10 г. е отличена на Трето място в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" през 2024. Творбата е написана по рисунката "Говоря езика на животните" от Габриела Георгиева, Ателие "Приложен фолклор", гр. София.

"Казвам се Емануила Николова, на 10 г. Уча в 56.то училище. Завърших трети клас с отличен успех. Обичам да творя в няколко области - музика, литература и рисуване. Мама казва, че съм артистична от бебе. Участвам в Детски Госпъл хор. Но харесвам също и народната музика и танци. Участвам в този конкурс с огромно удоволствие".

Имаш само каквото си дал

Приказка

Веднъж една зимна утрин, както винаги Ема рисувала картина. След закуска нарисувала пейзаж и графика. Следобед четяла, а после творяла песни, стихотворения и изобретения. Тя била много мила и имала голяма фантазия и въображение.

Веднъж, докато се разхождала и събирала вдъхновение, чула един кълвач да чука много разтревожено. Едно коте се катерело точно към него. Ема хванала котето и го свалила.

- Ти май си гладно - предположила Ема и заедно с котето тръгнали към къщи, но изгубили пътя.

- Какво ще правим сега ? - притеснила се тя.

Тогава птицата развалила гнездото си и от него нарисувала карта. Ема бързо се ориентирала. Но, разбира се, нямало да остави птицата да остане без гнездо. Тя свалила шапката си и вътре сложила кълвача. Ема продължила пътя си. Вървели, вървели и накрая стигнали у дома.

Ема внесла новите си приятелчета в стаята си. Помолила ги да стоят мирно, докато отиде до магазина да им вземе нещо за храна. За всеки случай вързала котенцето, за да не направи някоя щуротия. Когато се върнала, майка й я чакала пред вратата.

- Може ли да поговорим? - казала сърдито майка й.

- Защо? - уплашила се Ема.

- Защо се забави в гората? Защо има животни в стаята ти? Защо си ходила до магазина без разрешение? Защо си купила храна за животни? - питала майката.

- Емииии ...... - започнала Ема да разказва на майка си.

Майка й се съгласила животните да останат.

На другия ден Ема направила гнездо за птичката и я кръстила Кълви. После взела неща за котето и го наименувала Мила.

Оттогава тя всяка вечер гледала през прозореца, за да събира вдъхновение. От този ден тя знаела - имаш само това, което си дал.