Приказката „Имаш само това, което си дал“ от Теа Васев, 12 г., е отличена с Голямата награда на едноименния Международен конкурс през тази година. Той се е вдъхновил от рисунката на Виктория Иванова, гр. Плевен - „Полет над света“.
Теа Васев е от гр. Ниш, Сърбия. Учи в Специално училище „Барабан“ поради проблеми със зрението. "Писането ми дава свобода да изразявам чувствата, мислите си и да бъда всичко, което не мога да бъда в реалния живот. Освен, че пиша, пея в три хора: училищен хор, "Вълшебна нота" и Инклузивен хор ISON. Ходя и на уроци по солово пеене. Също така действам с GUPOAN. Обичам да уча чужди езици: английски, френски, руски..." Теа
ИМАШ САМО ТОВА, КОЕТО СИ ДАЛ
Приказка
В един далечен град на края на света живеело малко, но много умно момиче на име Мариола. Прикована от болест, тя от все сърце искала да оздравее.
— Ах, ако можех да стана от леглото само веднъж и да изляза навън! Мога да правя много неща и да играя като всички останали деца! — казала тя.
Тъй като нямала привилегията да прекарва дните си в игри в парка и в намиране на нови приятели, тя запълвала времето си с рисуване на красиви пейзажи и изработване на божествени гривни от скъпоценни камъни. Тя продавала своите творения в интернет и пращала спечелените пари на благотворителни организации за лечение на деца по света.
Един съвсем обикновен ден, когато Мариола била заета да изработва гривна от рубини и сапфири, на прозореца й се появило малко, но много добродушно създание с крила. Това била добрата фея Илина. За момент тя помислила, че сънува и се ощипала няколко пъти по бузата, но феята все още стояла пред нея.
— Коя си ти и откъде си? — попитала тя, не вярвайки на очите си.
— Аз съм добрата фея Илина. Изпратена съм от краля на всички добри феи, Доброслав..
— Добрите феи наистина съществуват?
— Да, да, хм... Крал Доброслав ме изпрати за теб, когато разбра, че вършиш добрини и помагаш на голям брой деца да оздравеят и да направят по-уверени стъпки в живота си. Той знае, че най-голямото ти желание е да се разходиш и да усетиш очарованието на този свят. Заради твоята безкористна доброта, той реши да те награди. Днес ще можеш да ходиш, дори да летиш с мен - на околосветско пътешествие. Ще посетим всички онези деца, за чието лечение си допринесла и си улеснила живота им с твоите усилия. Когато се върнем в стаята ти вечерта, ще трябва да вземеш решение. С добротата си ти заслужи да станеш добра фея, да живееш в нашето кралство и да ходиш вечно. Ако откажеш, ще се върнеш отново в леглото си.
Когато чула, че още днес може ходи и дори да лети, главата й се завъртяла от вълнение и всички други думи й прозвучали като жужене на пчели.
— Страхотно! Дори не можех да мечтая за подобно нещо! Излитаме!
Добрата фея Илина прошепнала вълшебните думи, а Мариола почувствала странна топлина в краката си и се загледала как се движат пръстите на краката й. Тя ентусиазирано направила първите стъпки към добрата фея. Излитайки заедно с Илина, балоните ги издигали все по-високо, чак до облаците, когато Мариола видяла Айфеловата кула. Преди месеци изглеждала плашещо голяма, сякаш се издигала в космоса, а сега тя се чувствала така, сякаш може да я хване с пръсти и да я вземе със себе си.
Илина й показала близкия парк, където играели куп деца.
— Виждаш ли онова малко момче със синята качулка и зелените панталони? Помниш ли, когато продаде няколко картини на благотворителен търг преди три години и изпрати парите за лечение на рак на белия дроб на едно момченце? Леченията в Австрия бяха успешни и Макс вече отново живее нормален живот.
Горда и блажена усмивка грейнала на лицето на Мариола. Съвсем различно било усещането, когато видиш със собствените си очи резултата от твоя труд и отдаденост. Макар и с изпълнени от щастие очи, тя тъжно погледнала добрата фея и попитала:
— Защо все пак лечението е толкова скъпо? Човешкият живот не трябва да има цена! — Илина свела поглед, защото нямала отговор на този въпрос.
Продължили да летят и скоро видели голямо виенско колело, от което се виждал цял Лондон. В една от 32-те капсули имало дузина приятелки. Сред тях Мариола разпознала Луси, слабо момиче в рокля с презрамки. Миналата година се събирали пари за операция на сколиоза и кифоза в Турция. След девет години носене на медицински корсет, дълги ризи и ограничени движения, Люси можела отново да се облича с каквото си поиска.
Пред тях се появила безкрайна синева, която скоро ги заобиколила от всички страни. От време на време китове и делфини излизали от Атлантическия океан и ги поздравявали с весело пляскане. Мариола била изумена от тяхната грандиозност и игривост. За първи път в живота си словоохотливата девойка, омагьосана от красотата на природата и живота, не успяла да пророни нито дума.
На хоризонта се появили големи пристанища, небостъргачи и монументалната Статуя на свободата. Тълпа туристи я обикаляли. Сред тях било и голямото семейство на малкия Яков. Мама, татко, две сестри, един брат и малкият Яков живеели в село недалеч от Ню Йорк. От раждането си момчето страдало от детска церебрална парализа. Годините на борба той да ходи и да говори отнели много пари и време, така че семейството никога не било излизало извън селото, болницата и рехабилитационните центрове. След няколко операции и интензивни терапии Яков направил първите си стъпки и изрекъл първите си думи. Въпреки че борбата за по-добро качество на живот тепърва предстояла, щастливото семейство дошло да отпразнува тук този велик ден. Няколко сълзи на радост се спуснали от лицето на Мариола. Тя само тихо казала:
— Той върви...
Те летели над разнообразните пейзажи на красивата природа над американския континент и всеки от тях оставил следа в сърцето на Мариола по свой начин. Тя забелязала най-големия басейн в света, дълъг повече от един километър, разположен в Чили. В него се разхлаждали безброй деца и възрастни. Днес входът бил свободен и хората идвали отвсякъде. Малко момиченце в розов бански плувало в най-плитката част на басейна. Илина казала, че това била Пола, която страдала от неврофиброматоза. Събраните пари й позволили да получи терапии, които улеснявали ежедневието и движението й.
Те продължили полета си и щастието на Мариола се умножавало многократно след всяко излекувано дете. Имало и такива, чийто живот бил по някакъв начин застрашен, и такива, за които честите и скъпи терапии улеснявали ежедневните дейности. Прелетели над седем морета и седем планини, над Африка, Австралия, Азия, най-голямата държава в света - Русия, а небето ставало все по-тъмно и по-тъмно. Видели познати пейзажи. Този път Триумфалната арка имала специално значение за Мариола, тя блестяла с нов и божествен блясък.
Стигнали до стаята на Мариола. Дошъл и моментът на решението. Двете се гледали мълчаливо известно време. Илина била убедена, че Мариола ще отиде с нея в Кралството на добрите феи, и казала:
— Хайде, да тръгваме. Нямам търпение да се запознаеш с моите прекрасни приятели и роднини и да ти покажа нашето Кралство.
Мариола погледнала бюрото си, пълно с недовършени картини и гривни, помислила си за всички онези деца, които може би точно в този момент се борят за по-добър живот, и уверено казала:
— От мое име благодаря на крал Доброслав за щедрото предложение, но аз оставам. Има твърде много болести, скръб и зло на този свят, за да оставя безчувствено всички тези деца да се борят сами за себе си.
Добрата фея погледнала гордо момиченцето, казало тези вълшебни думи, и изчезнала безследно, сякаш никога не е била там. Балоните също изчезнали и Мариола заспала изтощена.
Тя се събудила от чуруликането на птиците. Утринните лъчи на слънцето нежно галели лицето й. Както всяка сутрин, тя благодарила на Бог за живота и здравето, които й е дал. Колко пъти само мечтаела да се разхожда, да тича в парка с приятелите си, да се катери по пързалка, да помага на мама в домакинската работа и пазаруването и още много ежедневни дребни неща, които приемаме за даденост. Мислела, че и това е само един от онези красиви сънища.
Докато мислите й се роели в главата, тя дръпнала инвалидната количка до леглото. Този път нещо било различно. Някакво необичайно чувство пронизало цялото й тяло, усетила някаква странна енергия в краката си. Вместо да свали единия си крак от леглото с ръце, краката стъпили на земята сами. Невярваща, тя несигурно се изправила и отишла до прозореца. На клона на близкия дъб видяла добрата фея да й маха с усмивка на лицето:
— Цар Доброслав те поздравява и ти желае всичко най-добро!
Вече всичко било ясно на Мариола и тя поздравила Илина с благодарност. Момичето живяло щастливо и доволно още много, много години и направило щастливи още много деца по света.
