Приказката "Художникът и неговият замък" от Мариета Делчева, 11 г. е отличена с Първа награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" през 2024. Творбата е написана по едноименната собствена рисунка на автора.
Мариета Делчева е възпитаничка на Даниел Русев в Арт школа "Пастело", гр. Хасково. Рисува от малка и играе народни танци. Участва в много конкурси, като се вдъхновява от всичко, което я заобикаля - филми, сериали, природа, забележителности, приятели и родители.
Художникът и неговият замък
Приказка
Живял някога в далечно царство момче на име Питър. То много обичало да рисува и по цял ден бродело из селото с четка и молив в ръка. Било от добро семейство. Неговият баща Франк бил известен учител по физика и много настоявал синът му да стане и той един ден учител. Вместо това Питър по цял ден се шляел из царството и рисувал. Поданиците на царството много харесвали Питър, но го намирали за малко странен и затворен.
Веднъж Франк се ядосал на всичките глупости, с които се занимава синът му, и изгорил рисунките в пещта. Не оставил нито една. Когато се прибрал, момчето се ядосало и решило да отмъсти за това действие на баща си като избяга от дома си, взимайки със себе си само няколко бели листа, молив и най-важния тефтер на баща си, в който той записвал странните си формули. Препускал бързо през планини и гори и се заканил повече никога да не се върне. Изтощен и гладен попаднал пред една стара къща със старица отпред, която прилежно чистела двора.
Когато видяла изтощеното момче, тя се втурнала към него и го хванала за ръката, за да не падне. След като го нахранила, младият скитник й разказал, че бяга от много лош човек. Възрастната жена се усмихнала и казала, че докато Питър си е почивал, тя разгледала тайния му тефтер и там имало всъщност магически формули, които могат да превърнат всяка рисунка в реалност. Гостът грабнал един въглен от пещта и нарисувал цветя, които в миг се появили в двора пред къщата. Удивен от силите на формулите в тефтера, Питър създал пред къщата безброй бели зайци, красиви птици и много много пеперуди. Вдъхновен от новите си сили Питър започнал да рисува красив замък, който камък след камък се строял до къщата на старицата. Бил учудващо красив и с много цветове. Такъв никой не бил виждал до този момент.
През това време в съседното царство един баща отчаяно търсел своя син. Нямало и вест от младия художник. В царството обаче се разнесла мълвата, че в далечина се виждало нещо голямо и красиво. Любопитен, Франк се изкачил до най-високия хълм и това, което видял, било нещо, което никога няма да забрави. Пред очите му в далечината се виждал красив замък с всички възможни цветове на света.
Франк впрегнал своя кон Сила и се запътил към чудния палат. Препускал ден и нощ през планини и гори и накрая стигнал до нещо, което никога не бил виждал. Голяма стена с шарени камъни, а зад нея изрисуван, сякаш от Бог, стоял величествен замък с много кули в най-разнообразни цветове. Отворил портата и стигнал до самия замък. Почукал пред една врата, но не чул глас. Когато влезнал, очите му грейнали, защото там в средата на белия мрамор стоял неговия син Питър. Когато видяло баща си, момчето се затичало и го прегърнало.
В замъка не били сами. Старата жена ги гледала и казала, че е толкова щастлива да види сина си, прегърнал сина си. Разказала на Питър как преди време загубила своя син като настоявала той да стане магьосник като нея, но вместо това синът й искал да е учител. Така тримата си простили и заживели отново заедно в къщата на Франк, като всеки се занимавал с това, което обича. Междувременно замъкът се превърнал в дом за всички музиканти, художници и артисти, които забавлявали и радвали публиката от близо и далеч.
