Приказката "Марки Сика – момичето, което говори с животните" от Ралица Спасова, 10 г., е отличена с Втора награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" 2024. Вдъхновена е от рисунката "Говоря езика на животните" на Габриела Георгиева от Ателие "Приложен фолклор", гр. София.
Ралица Спасова е възпитаничка на Валентина Димова във Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, гр. Казанлък. Посещава клуба от 7-годишна. Тя е едно от най четящите и обичащите познанието деца в историята на клуба. Скромна, талантлива и трудолюбива, Ралица ежегодно е носител на десетки награди за проза, поезия, рисунка и комикс. Тя е надарена с безкрайно въображение и досега не се е случвало да попаднем на тема, по която да не е готова за твори веднага. Мечтае да стане писателка, а приятелите й мислят, че това вече се е случило.
Марки Сика – момичето, което говори с животните
Приказка
Марки Сика е момиче, което живее в град Чинорса. Тя има малка къща, която нарича Тони.
- Тони, ще изляза – викаше тя. Никога не забравяше да го каже, преди да отиде навън.
Марки Сика имаше и вълк – Чучирко, който живееше в хола. Интересно беше при нея, само искам да кажа, че тя не знаеше много човешки думи, но с животните се разбираше отлично. Измисляше си как да нарича нещата. Примерно „рускоса”, означаваше „руса коса”. Марки Сика живееше сама в своята къща, а когато децата й гостуваха, се чудеха кой е този Тони, на когото говори. В двора й имаше много и различни животни, но само Чучирко можеше да влиза в дома й.
Веднъж едно момиче дойде специално да види къде е Тони.
- Здравей! – каза то.
- Здравей! – поздрави го и Марки Сика.
- Къде е Тони? – попитало момчето.
- Тук – отговорила Марки Сика. – Това е мястото, където сме. Домът ми.
- Мо же ли да вляза? – попитало момичето и Марки Сика го поканила вътре. То се представило с името Симона.
- Не ходиш ли на училище? – попитала тя.
- Ужилище?! Нали вече съм в жилище?! – учудила се Марки Сика.
Симона й обяснила най-подробно. На другия ден Марки Сика, отишла на училище и била изумена от това, какво се прави там. Госпожата я накарала да рисува, но детето разбрало да рискува и си събуло обувките.
Ето, готово! – извикала Марки Сика.
Госпожата така и не успяла да й обясни, че между риск и рисунка има голяма разлика, въпреки че и това не е много сигурно.
В часа по четене Марки Сика видяла картинка с пчели. Учели буквата „П”, но новата ученичка се уплашила да не я ужилят.
- Коя е тази буква? – попитала госпожата.
- Това е врата – отговорила Марки Сика.
Госпожата се чудела как да й помогне, но начинът бил детето да ходи редовно на училище.
- Утре ще дойдеш отново – казала тя.
- Ще доведа и Чучирко!
Госпожата не знаела, че това е вълк, затова поканила и него. Все пак, всеки трябва да ходи на училище. Накрая се оказало, че този, който се разбира добре с животните, трудно говори с хората. Може би и обратното е вярно.
