На онзи бряг

Приказка от Антония Велкова, 11 г., гр. Пловдив

Вървях край реката. Беше тихо, странно тихо. Момичешки глас разби тишината:

,,Ще те чакам пак на онзи бряг,

където ти ще ме гледаш с очи,

втълпени във вятъра.

Красотата ще се отразява

във водите на Марица."

Тя ме помнеше. Тя вярваше в мен.

Музика, стихове. Това е животът ми. Той вече включва и едно момиче. Дълги до пода черни коси, сини очи и нежни ръце на пианистка. Висока, със светла кожа. Тя е най-добрата в света. По характер Ава е особена. Тя е момичето на квартала. Ще се съгласи с теб, когато пожелае, ще те хареса само истински, ще се появи, когато си поиска, и никога няма да те предаде. Светът ѝ е музиката. Тя пее като птиците и свири така, че никой, който я е чул, да не забрави.

В този момент Ава прекъсна мелодията. Гледаше ме от другия бряг. Неволно видях себе си в отражението си във водата. Ава стоеше на отсрещния бряг. Пееше. Красива песен, в която се разказваше за преминалото приятелство. След това се вцепених. Чух името си. Момичето на квартала...

Музиката ни свързваше.Тя беше поискала да сме приятели. Разказваше за девойка, която чакала на другия бряг, мястото на запознанството ѝ с истински приятел. Разкриваше един красив есенен следобед край Марица. Залезът озарявал реката и феята на магията слязла от безкрая. Очите на момчето следели бързите движения на пръстите му по струните на китарата, а тя пеела. Очите на двама приятели се срещнали за миг. Той тръгнал и тя останала сама на онзи бряг.

Подадох ръката си към приятелката си. Видях насреща нежна усмивка, а Ава незнайно как, докато се осъзная, прелетя до мен, на другия бряг.

Спомнях си мига, когато тя за първи път на същото място ми разкри себе си. Аз ѝ благодарих за приятелството и тръгнах. По една искрена сълза се стече на лицата ни при раздяла.

Ава сякаш си мислеше същото, а вълшебният ѝ глас не спираше да шепне:

,,Ще те чакам пак на онзи бряг,

където ти ще ме гледаш с очи, втълпени във вятъра,

и музиката до края над нас ще бди.

Приеми победите и всички загуби!

Приятел завинаги бъди!

Момичето на квартала подкрепи!"

Двама приятели седяха на брега на Марица. Есенният следобед ги обсипваше с красотата си, феята на магията ги дари с музика, спомени и приятелство завинаги!