Приказката „Небесното кралство“ от Александра Димова, 14 г., е отличена с Първа награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал". Творбата е вдъхновена от рисунката на Виктория Иванова, гр. Плевен - „Полет над света“.
Александра Димова е възпитаничка на Езикова гимназия "Пейо Яворов", гр. Силистра. Обича да пише истории, които публикува в интернет. Нейните вдъхновения се раждат от преживяванията с приятелите и от филмите, които гледа заедно със своите родители. Има награди от конкурси, като най-голямото ѝ постижение е Първо място в Национален географски конкурс „Моите географски открития“ през изминалата 2023 година.
Небесното кралство
Приказка
Лиза! Лиза! - изписка Ема. - Къде си?
Лиза на свой ред се изкиска от скривалището си. Обичаше най-добрата си приятелка с цялото си сърце и й беше трудно да й каже, че скоро ще се мести. Работата при родителите й беше намаляла драстично и нещата не вървяха в добра посока. Тя излезе от местенцето между двата дивана и скочи върху гърба на Ема, стряскайки я.
- Знаеш ли колко ще ми липсваш, когато замина?
- Когато заминеш? Къде?
- Местим се… местим се надалеч.
Момичетата се спогледаха, очите на Ема се напълниха със сълзи и тя се метна в ръцете на приятелката си, ридаейки. И тя на свой ред се разплака. Стояха така сигурно часове, преди майките на децата да ги приберат.
И така на следващия ден малката Лиза и господин Снъгълс, малкото пухкаво мече, което пазеше от времето, когато беше новородено бебче, се качиха в колата на мама и татко на задната седалка и не продумаха и думичка. Мълчанието казваше всичко.
Докато пътуваха, момичето реши да брои колко пътни знака има от Лос Анджелис до Париж. И така, сгушена на седалката заедно с плюшеното мече, тя заспа на осемдесет и втория знак.
В съня си Лиза не беше в колата на мама и татко, нито в къщата, която купиха в Париж, нито дори в тяхната в Лос Анджелис. Тя беше на един пухкав бял облак високо, високо в Небесното кралство. На този облак имаше и малка къщичка, направена от захарен памук. Син, зелен, розов, оранжев - какъв ли не! А до нея беше и господин Снъгълс, но не малкият плюшен мечок, а великан! Държеше балони в едната си ръка, а в другата - гигантски грамофон. Но и той, както всичко на това място, беше нещо различно, нещо специално. Беше голяма машина за шоколад!
- Добре дошла в Облачното царство! Тук всяко дете е свободно за бъде каквото иска, когато иска! Как стигна дотук?
- Аз… - Детето замълча за момент, за да си помисли как стигна дотук. - Аз не знам. Просто се събудих тук.
- Е хайде, няма време, кралицата ни чака!
И така гигантът вдигна Лиза и я понесе към двореца, който също беше от захарен памук. Беше й странно, но забавно. Ядеше от вкусния млечен шоколад от грамофона и слушаше тананикането на Снъгълс. А когато влязоха в двора на замъка, беше топло приветствана от стражите и самата владетелка. Роклята й беше от разкошни бели рози, а короната - от сини. Момичето не можеше да откъсне поглед от облеклото на жената и скоро просто ахна.
- Добре дошла, мила моя! Аз съм кралица Анастасия, а ти?
- Лиза… Ваше Височество!
- Ох, моля ти се, казвай ми Настя!
И така, малката Лиза беше разведена из двореца и кралството. Тук всяко дете си имаше къщичка, охранявана от гигантска плюшена играчка. Всички се смееха и бягаха наоколо.
- Е, Лиза, кого искаш да доведеш тук? Всяко дете си води другар, който му е най-скъп.
- Наистина? - учуди се момичето. - Тогава искам да доведа най-добрата си приятелка! Тя се казва Ема!
- Добре… но трябва да слезеш долу, в Земното царство, и да я доведеш. Запомни, само избраните като теб могат да дойдат тук и да си доведат приятел - каза кралицата със сериозен тон.
- Почакай, Настя! Къде са родителите ми? – попита детето.
Но владетелката не отговори. Обърна се и изчезна. У Лиза се надигна чувство за несигурност. Не знаеше къде е, как е дошла, кои са другите деца и защо е тук. Тези мисли започнаха да я плашат. Но не се остави на негативните да я превземат. Взе балоните от мечока-гигант и скочи от Небесното кралство, политайки бавно и плавно надолу. След часове летене най-после откри Ема сама на едно дърво. Когато я видя, очите й се насълзиха от радост, а жизнерадостната й детска усмивка стигна до ушите. Когато кацна на земята, веднага притича към момиченцето, което изглеждаше така, все едно ще се пръсне от щастие. Двете деца прекараха часове, прегръщайки се и плачейки от щастие, а после се издигнаха във въздуха и отидоха на Небесното кралство.
Но там нещата не изглеждаха добре. Група дечица се караха и рушаха къщичките едно на друго, а стражите не можеха да ги разделят.
- Върнете ме долу! - крещеше едно момченце. - Върнете ме при родителите ми! И мен и Крис! - и при тези думи се разплака.
Ема и Лиза се хванаха за ръце и пристъпиха напред. От останалите деца научиха, че когато някое дете дойде тук, родителите му забравят всичко за него. Все едно никога не са били негови родители. Това вцепени Лиза. И започна да бяга колкото можеше по-надалеч. И тогава в главата й дойдоха две идеи. Или да смъкне всички деца обратно долу и да качи всички възрастни горе, или да унищожи Небесното кралство. Второто й звучеше твърде жестоко. И така, започна да мисли как всички да са на едно място. И го реши.
На същата нощ тя се промъкна навън, взе всеки балон от всяка къща и ги завърза към една гигантска кошница. Първата част от плана беше изпълнена. Беше изтощена и се прибра да поспи. И така всяка вечер тя работеше по плана си да събере всички на едно място. Реши да съедини двете кралства, вместо да оставя някое от тях, и всички да живеят в хармония. А кошницата да е асансьор между двете кралства.
Около седмица след това кралицата разбра за намеренията на момичето и я заключи в една малка къщичка в края на кралството, а после и нейната другарка. Така разбраха, че думите на непознатото момче са чиста истина. Но това не сломи нито Лиза, нито Ема. И заедно създадоха план за бягство. Щяха да избягат от този затвор, да върнат всички деца при родителите им и да победят кралицата.
Стените на всяка къща бяха от захарен памук и бисквити. Така че много лесно можеха да проядат стените. Така и направиха. А следващата стъпка бе по-рискована.
След дълги часове дъвчене на захар, те бяха свободни и отидоха да намерят момчето, което искаше да бъде пуснато. Намериха го в къщичката му. И го разпитаха. От него разбраха, че единственият начин да избягат е да победят кралицата. Разбраха, че слабото й място бяха спомените от детството й, и че всъщност затова беше създала това място - за да бъде сама.
Тримата решиха да използват слабостта й, за да се освободят и да се върнат при семействата си.
Един ден кралицата организира тържество, за да отпразнуват рождения ден на Лиза. Перфектното време за действие! Рожденичката, Ема и новото попълнение в компанията - Ник, решиха да спасят безброй семейства, освен своите. Но не искаха и да наранят владетелката. Самотата й я беше подлудила. Затова планът на децата беше следният: щяха да изсипят от магическите хапченца за спане на майката на Ема, които дъщеря й беше взела преди да дойде тук. Изсипаха голяма шепа в соковете на стражите, а после и в тази на самата кралица. И сега, когато всички спяха непробудно, беше време за бягство. Ник събра децата от северната част на кралството, Ема от южната, а за Лиза остана източната. После всички заедно щяха да съберат и децата от западната.
Всичко вървеше гладко, но когато достигнаха портата, кошницата я нямаше. Бяха останали само балоните, а всички плюшковци бяха строени на пост.
Пред тях стоеше Анастасия, проливаща горещи сълзи.
- Защо? Не сторих ли достатъчно за вас, неблагодарници?! Дадох ви всичко - подслон, сладки, свобода, а вие бягате?!
Лиза стисна челюсти и пристъпи напред със смела крачка.
Да ни отнемеш родителите, не е свобода, а напротив - наказание! Отвори портата и ни позволи да се върнем!
Кралицата стоя и гледа объркано двете деца, а сълзите й не спряха. Истината беше, че не искаше да е сама вече, искаше около нея да има смях, радост, излъчваща се от децата като слънчева светлина. Искаше те да стоплят сърцето й, да я освободят от затвора на собственото й съзнание.
- Ако ви пусна, аз пак ще съм сама! - извика кралицата и се строполи на земята.
В този момент трите деца не виждаха силна владетелка на едно необикновено кралство, а дете с разбито сърце, нуждаещо се от помощ и приятел. Лиза притича до Настя и я прегърна, галейки главата й нежно.
- Искаш ли да дойдеш с мен при моето семейство? Ще бъдем сестри и най-добри прия телки, а ти трябва да пуснеш всички и да върнеш спомените на родителите им. Какво ще кажеш? Ще си имаш нов, уютен дом, приятели и любящо семейство.
Анастасия я погледна и се усмихна.
- Наистина ли?
- Да – усмихна се топло, приятелски Лиза.
И така, великата особа, управляваща Небесното кралство, захвърли короната си и заедно с всички деца се спусна долу, в Земното кралство. Заживя един щастлив, безгрижен живот, изпълнен с лъчезарен смях, топли прегръдки, с неспирната майчина обич и бащина закрила.
