Приказка от Елина Генова (приказка), 17 г., и Дилиана Майкъл Перфанов, 16 г., (илюстрации), ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново. Рък.: Катерина Милушева.
Жиро беше едно много непослушно жирафче. Всеки ден то се събуждаше намръщено, разсипваше паничката със закуската си и блъскаше малкото си братче. В училище не решаваше задачите, които госпожа Слонка му даваше, крадеше храната на газелата и дразнеше лъвчето, като извиваше дългия си врат пред лицето му така, че да не може да вижда госпожата. През междучасието пък пръскаше другите животинки с вода и понякога гризваше листата на цветята в коридора. Слонка често му се караше, защото всички останали в нейния клас бяха послушни, а Жиро непрекъснато правеше някоя беля.
Лошите постъпки променяха цвета на козината или перушината на животните. Жиро беше тъмносиньо. Вършеше пакости от малко, затова и първоначалният жълт цвят се смени. Почти никой не помнеше жълтата му окраска, от толкова много време беше тъмносиньо.
Един ден, след като беше ядосало Лъвчо, жирафчето излезе в училищния двор, за да обядва вкусните листа, които му беше приготвила майка му. Но за нещастие, когато отвори кутията си за обяд, изпусна храната на земята. На предишния ден беше играло до късно и в тъмнината беше наранило дългия си врат на един клон. И затова сега не можеше да се наведе и да вдигне храната си! То много се натъжи, защото беше наистина толкова гладно, че чак коремчето му къркореше, а не можеше да обядва.
След няколко минути обаче дойде Папагалчо, защото беше видял, че Жиро плаче. Той вдигна внимателно листата с човката си, изми ги на чешмата и после му ги даде. Жирафчето му благодари и докато обядваше, се замисли как се чувстват съучениците му, когато се закача с тях. Разбра, че им беше също толкова неприятно, колкото се почувства и то малко по-рано. От друга страна, стана му много хубаво, че Папагалчо му помогна.
След тази случка Жиро се промени. Разбра, че не е хубаво да наранява приятелите си, и започна да им помага, държеше се мило и прилично. Постепенно цветът на козината му се промени - синьото отстъпи място на първоначалния жълт цвят, който отразяваше подобрението на Жиро. То си намери нови другари, които го обичаха, и играеха заедно мирно и щастливо!
Елина:
Уча във Велико Търново, където ходя на театър често, посещавам изложби и се наслаждавам на прекрасните гледки. Хобито ми е четенето, но всичко, свързано с българския език, силно ме вълнува. Обичам кафе, котки и литература, спокойствието и градския пейзаж. Философията ми е интересна, но художественото слово е още по-важно за мен. Някои от любимите ми писатели са Албер Камю, Милан Кундера, Михаил Енде, а от България – Георги Господинов. Бих се описала като спокоен и любознателен човек, който цени хубавите книги и хубавото кафе.
Дилиана:
Хобито ми е рисуването. Обичам да пробвам нови неща. Слушам много музикални жанрове, но класическата музика ми е любима. Мога да играя шах. Израснала съм в Търново и имам много приятни спомени от тук. Обичам природата и тишината.
