Пастелко

Стихотворението "Пастелко" и още три стихотворения за Бургас и морето от Стелияна Желязова,16 г. са отличени с Голямата награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" 2024. Творбата "Пастелко" е вдъхновена от рисунката за малкия художник, която визуализира Виртуалната галерия за детско и младежко творчество. Останалите стихотворения се свързват с творбите на Алис Добрева и Рисувалня „Елфина“.

Стелияна Желязова е член на „Ателие за приказки” при Народно читалище "Христо Ботев 1937", гр. Бургас, с ръководител Атанаска Желязова. Започва да се занимава с изобразително изкуство още на 5-годишна възраст. През годините на растеж нейни преподаватели са художниците Красимир Зинин, Севина Трайчева, Златка Бобева, Митко Иванов. Има множество награди и отличия. Стелияна твори в литературното и приложното поприще, занимава се с театър, учи бойни изкуства, печели стипендия за надарено дете и получава признание две години подред от кмета на Бургас.

Пастелко

Здравей, Приятелю ПАСТЕЛКО,

твориш ли? Кой ти даде четка?

Знаеш ли, перото ти отива.

Не се чуди - на шапката или в ръката -

надявам се, че пишеш в рима,

палитрата с усмивката се слива.

Привет Приятелю, ПАСТЕЛКО!

Пастелно ми е, грабвам цветовете -

червено, жълто и кафяво…

Не се обиждай, синьото къде е?

Нека да те нарисувам.

В златно, синьо и зелено

отразявам твоето настроение,

в очите - слънцето изгрява

и розовее по скулите ти с нежност.

Тъй светло ми е, само щом те зърна,

поетът в мен мечтание долавя,

погледа ти с обичност довява

приказна надежда, бяла…

Надежда, че ще сбъднеш дръзновен

мечтите на идващите измерения -

дали с палитра, четка или пък с перо,

очакващ творбите на бъдещите поколения.

Здравей Приятелю, ПАСТЕЛКО,

ще творим ли?

Знаеш ли, перото ни отива…

Бургас

Моят град е гларус във полет

с дъх на лято, радост, тъга,

вълна, намерила дом за утеха,

светла диря със сърце на жена.

Той е повод за смях и обичност,

морско бижу, скрито в рапан,

корабна сирена за поздрав,

чисти плажове, цвят на елмаз.

Моят град е градът на звездите,

със звездно име, звезден афиш,

притегателен радар във очите

към всяка улица, всеки площад.

Той е моят пристан съдбовен,

призовава ме с незрими ръце,

моя малка, синеока вселена,

носеща звучното име Бургас.

Моят град е градът на мечтите,

детството ми с ожулени колене,

стъпките ми, останали по плажа

в тътена на старото моето море.

Днес съм тук и тичам към него,

солена от бликнали чисти сълзи.

Издишам тъга и вдишам обич,

Вълна, преоткрила пристан зелен.

Прегръдка от Бургас

Морето в мен отказва да си тръгне,

дори когато сменям го с небе.

Жадува да е в сърцето ми прибрано,

по изгрев и до залез с мен расте.

Посрещам всяко утро с него,

живея лудо, с гларусови крила,

разтварям пръсти и вълните-чувства

разбиват се в града ми, на брега.

Усещам пулса му как бие с моя,

то е моят предан, верен страж.

Греба от жажда и копнеж по него,

когато съм далече от Бургас

Морето в мен отказва да си тръгне,

то моя сянка е, кога катеря върхове

и в труден миг, като любяща майка

ми дава обич и прегръдка от Бургас.

Птица

Като птица, готова за полет,

като вълна, намерила дом,

всяка сутрин очите отварям

в моя град, в моя Бургас.

Всеки ден е синьо начало,

всеки ден е повод за смях.

По улиците бургаски ходя

усмихната, че дишам живот.

И буря да настигне града ми,

а слънцето дълго да спи,

отварям крилата за полет -

аз съм птица с бургаски мечти.