Приказка от Сияна Васелич, 16 г., СУ „Димчо Дебелянов“, гр. Бургас
Пипина, Тони и Амика се бяха разхождали надолу по улицата, докато не се отвори една черна врата-портал, през която се виждаха всякакви хора и привидения. Пътеките бяха направени от звезди и някои от съществата се носеха по тях като по водна пързалка. Други бяха с главата надолу, сякаш нямаха понятие за какво е горе и какво е долу. Порталите, от които идваха, бяха многоцветни дъги: някои розови, други червени, жълти, кафеви и много други! Пипина решително хвана за ръцете другите двама, взе и престъпи през портала и извика:
- Хайде! Това не се вижда всеки ден, така че не е за пропускане!
- Еха, колко маймуни! - каза Амика.
- Има и джуджета, и балерини също!-добави Тони.
- Но какво е това място? -попита сестра му.
- Мястото между възможните измерения! Вие стойте тук, а аз отивам да взема снежния човек, за да им се порадва и той! -рече Пипина и мигом излезе през портала. След няколко минути се върна със снежния човек, който даже и не се е разтопил.
- Е, с кого искате да се запознаем първо? О ,о! Аз искам да е с онази вълшебна маймунка, която е пред нас! Кой знае, може и да направи някои невероятни дрешки за господин Никсън! След мен! -и побегна напред пред Тони и Амика.
По едно време и тримата се подхлъзнаха и се пързулнаха по пътеката от звезди. Дрехите им веднага си промениха цветовете: блузата на Амика стана зелена, но остана с белия си чорапогащник, ръкавите на Тони се оцветиха в жълто и покриха всичко, даже и дланите и врата му, а обувките му изчезнаха и панталонът му стана чорапогащник в оранжево. А Пипина си остана същата- със зелено-червената си рокля и синята си блуза.
Амика се обърна заради внезапен ритник и що да види: някой се опитваше да вземе снежния им човек! Този някой имаше лимонено зелена коса, розов чорапогащник с червен колан и кожата му от врата надолу беше жълта! Той идваше от розово-червен портал и бе сграбчил снежния човек с краката си. Тя и да искаше не можеше да го махне от него, защото се пързаляха твърде бързо. По пътя си минаха през вещица с червени коса и нос, зелена кожа, червена блуза с черни райета и сини ръкави, с бели ръкавици, с жълт чорапогащник и черни обувки. Също така държеше жълта топка и прозрачна круша, но не гледаше към тях, а само към джуджетата под себе си, които носиха картина на друго джудже. Те бяха трима: единия с зелена шапка, червена дълга блуза и без панталони; втория с червена шапка, зелена като шапката на другото джудже блуза, и оранжев чорапогащник ,а третото, което носеше картината, имаше по тъмна кожа от тази на спътниците си, синя шапка, жълта блуза с червени ръкави и зелен чорапогащник. Въпреки че бяха толкова различни, те бяха приятели.
Като подминаха вещицата Пипина, Тони и Амика стигнаха до вълшебната маймунка, която бе усмихната до уши. Козината ѝ бе разноцветна, като главното което се виждаше беше, че корема ѝ е червен. Порталът ѝ беше единственият кафяв, но тя го позлатяваше с магическата си пръчка, която бе хванала с левия си крак. Като минаваха през нея децата, тя хич не ги и погледна- както при вещицата - погледът и беше втренчен другаде, а именно в една гигантска маймуна която седеше с главата надолу. С един зелен и един син крак, с червени тяло и глава, тя си седеше и размяташе синята си опашка. Зелените ѝ уши ставаха все по-големи и по-големи.
- О, вижте там! Това да не би да съм аз?!- възкликна Пипина и посочи към момиче, което като нея умееше да ходи на ръце и се усмихваше на джуджетата.
- Да! Но идва от друг портал, който е червено-жълт. Ще я видим ли после?- попита Тони.
- Разбира се! Само да разберем къде отиват тази фея с червена рокля и рогатият танцьор.- отвърна Пипина и се спусна надолу с Тони, Амика и снежният човек. Като пристигнаха Амика взе, че се представи първа:
- Здравейте! Аз съм Амика, а това са брат ми Тони и прият елката ни Пипина! Накъде сте се запътили?
- Отиваме при царя с дългите мустаци. Трябва да знаем защо му ги дърпат днес - отвърна запъхтяно рогатият танцьор.
- О! Приятно ходене тогава! - извика Тони и продължиха да се пързалят. Докато се пързаляха, видяха и едни трима юнаци, които играеха на хоро.
След няколко минути стигнаха до другата Пипка.
- Привет! Вие би трябвало да сте аз, Амика и Тони, нали? Спокойно, ще ви се представя: аз съм Пипка от света на измеренията!
- Имаш ли идея как да се върнем вкъщи? Защото на мен и сестра ми ни стана лошо.- прошепна Тони.
- О, да разбира се! Друго АЗ, просто ги вземи на ръце и влезте през моя портал! А за снежния ви човек- той вече е част от това място.
И Амика, която за малко щеше да забрави за него, се обърна и видя как той беше оживял и говореше с едни феи. Тяхната Пипина ги взе на ръце и минаха през портала. Когато се озоваха на техни земи, никой от тях не помнеше какво бе видял току-що.
Сияна Васелич учи в СУ „Димчо Дебелянов“, гр. Бургас, специалност "Графичен дизайн". Има интереси в областта на литературата и изкуството, обича да пътува и да учи нови неща. Иска да стане учител по графичен дизайн.
