Фентъзи повест от Борис Жеков, 12 г., гр. София. Първа глава.
Дълбоко в горите на Амазония се намираше чудното кралство Руак, обитавано от 5 рода колибри. То бе управлявано от най-древния род на виолетовите колибри. Кралят на Руак - Кодвиг беше част от династията Колеандър и живееше в голям дворец върху широката корона на най-величествения бразилски орех Арбор-Алфа в гората. Впрочем всички други къщи бяха разположени върху клоните на околните дървета, защитени от широките листа. Колибрите бяха майстори в изработването на къщи от черупките на орехите. Разкошните им домове привличаха много туристи от цял свят.
Колибрите бяха изключително отдадени на това да отглеждат орехи, чиито ядки им служеха за храна и което беше по-важно - им даваха способност да говорят и разбират езиците на всички живи същества. Никой не знаеше на какво се дължеше тази вълшебна способност на колибрите - това беше тяхна родова тайна. Самите колибри говореха на език, който беше нещо средно между португалски и древния език на оните, които населяваха Огнена земя. Понеже колибрите бяха миролюбиви и дружелюбни, често приютяваха животни от други видове и помиряваха враждуващи животински кралства. За целта бяха построили специална къща, наречена Център на Дъждовната гора, в която организираха срещи между владетелите на високо равнище.
Веднъж в една тъмна нощ над амазонската джунгла се изви страшна тропическа буря. Много дървета бяха повалени, включително смокините - кралството на Осите. Преди стотици години тук се беше заселила първата оса от рода Карика, затова и кралството започна да се нарича на името на своя създател. След Карика пристигна и цялото племе, което намери своето идеално обиталище. През годините осите не бяха особено добри съседи заради своята враждебна и агресивна природа. Те често нападаха съседните кралства и разрушаваха техните селища. Колибрите често призоваваха осите, за да върнат откраднатото и да се помирят със съседите си, но те никога не се подчиняваха. Когато за пръв път бяха повикани в Дъждовната гора, те бяха изпратили златна каляска, теглена от 12 ларви, а в нея бяха поставили краля на осите, направен от кал. Когато каляската спря пред смаяните погледи на събралите се, вратата на каляската се отвори и калният владетел експлоадира в лицата им.
Но сега цялото племе беше в траур. Кралят на осите Осхан събра поданиците си и обяви, че ще посети Руак, за да търси убежище за народа си. На другия ден Осхан с двамата си най-верни генерали Остик и Остиниан се качиха на каляската от смокинена кора, теглена от 12 ларви, и потеглиха към кралство Руак.
Каляската бавно и някак тържествено навлезе в Дъждовната гора. Колибрите, които видяха приближаващите оси, в ужас излетяха към двореца, за да съобщят на Кодвиг неприятната вест. Кралят на колибрите организира защитата на двореца и пазен от неговите стражи лично излезе да се срещне с Осхан. Каляската спря под Арбор-алфа - най-големият орех, върху който бе построен дворецът на колибрите. Осхан излезе от каляската и отправи горделив поглед към Кодвиг.
- На какво дължим твоето височайше посещение, кралю на Осите? - попита владетелят на Руак като величествено се изправи пред госта си.
- Не бих нарушил вашето спокойствие, ако страшна буря не бе разрушила града ни през миналата нощ. Вятърът изкорени дърветата, в които бяхме построили домовете си. Народът ми остана под открито небе и съм дошъл да търся ново обиталище. Струва ми се, че Дъждовната гора е много подходяща за тази цел.
Осхан се огледа наоколо. Той се държеше като владетел, който винаги осъществяваше намеренията си и считаше, че останалите народи дължат на осите покорство.
- Дъждовната гора е място на мир и тук помагаме на всички бедстващи народи. Въпреки че последаната ни среща беше изключително обидна за колибрите, считам, че заслужавате да ви помогнем. Можем да обособим синия квартал на боровинките в северната част на гората и да ви предоставим временно убежище. Но трябва да се подчините на закона за мирно съжителство с народа на колибрите и да подпишете Хартата за мир. В противен случай не сте желани тук.
- Е, разбира се, ще подпишем каквото е нужно. Това ни устройва и считам, че народът ми ще бъде щастлив да живее в този великолепен г рад!
- Наред с това трябва да се откажете от кражбите и не бива да използвате жилото си срещу колибрите! Знаете, че това е смъртоносно за нас и не бихме искали да имаме неприятности.
- Давам ви думата си! - извика Осхан с полунасмешлива нотка в гласа си. - Винаги държа на нея!
Кодвиг се обърна и отлетя в двореца си. Осхан и двамата генерали решиха да направят разходка и да огледат града. До старото коренище на Арбор-алфа видяха малко изворче и решиха да пият вода. Изведнъж Остик пропадна в дупка на много стар корен. Намери се в галерия, по чиито стени имаше рисунки на странно изглеждащи коли бри, които посаж даха нещо като семена или орехи - не можеше да се види добре поради избелялата от времето боя.
- Гледай ти! Какви тайни за колибрите открих! Тази галерия трябва да се проучи по-старателно. Отивам да съобщя на Осхан.
Следва продължение
"Аз съм Борис Жеков, на 12 г. Най-много от всичко обичам да гледам филми, в жанра „научна фантастика“. Имам много любими филми, но моят фаворит е „Пришелецът“ заради интригуващия сюжет, актьорските изпълнения и практическите ефекти. Имам предвид ефектите без използването на компютър.
Например във втория филм „кралицата-пришелец“ е кукла, движена от кран и кукловоди. Във филма „Междузвездни войни“ куклата на Джаба Хатянина е задвижвана от 6 човека. В „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ в студиото наистина е взривен малък кораб, заснет с камери, след което кадрите са уголемени и така изглеждат реални. И т.н.
Обичам също да чета художествена литература - научна фантастика и фентъзи истории. Мечтата ми за бъдещето е свързана с киното – много бих искал да правя визуални ефекти и да режисирам филми".
