Фентъзи повест от Камен Танчев, 13 г., гр. София

Пета глава: ОТРОВНАТА ТАРАНТУЛА

Цар Петър се разяри и заповяда на слугите си да хвърлят Смайт в подземието. Метнаха го в килията и го оставиха гладен и сам.

Смайт мислеше как да избяга, когато чу звук и се разконцентрира. Стана от пода и отиде да провери откъде идва звукът. Забеляза, че Нико се прокрадва тайно към килията му. Щеше да каже нещо, но Нико го изпревари и започна да говори.

— Не се учудвай, че идвам при теб – аз съм син на баща си, но не съм като него. Мен тарантула още не ме е ухапала, но знам, че ще стане веднага щом настигна 12-годишна възраст. Такава е волята на царя, баща ми – за да наследя царството му, трябва злината да влезе в мен.

— Страхуваш се, че Вики ще те изпревари? Тя вече беше ухапана и злината се влива в нея!

— Разбираш ме погрешно. Омръзна ми винаги да се налага да крия мислите си, да съм подозрителен към всичко и всекиго, да гледам как баща ми проявява жестокост към невинни хора, как изпраща отровни тарантули към тези, които не харесва. Той не ме обича, не обича и Вики. Въобще не му дреме за нас!

— Едно царство, колкото и да е силно, разделено против себе си, няма да устои! Всичко, обаче, може да се промени!

— Моля те, помогни ми! Искам да имам баща, който ни обича и е великодушен, който позволява да го прегръщаме и да играе с нас… на шах, примерно, или на футбол…Всичко идва от отровата на тарантулите, която Магьосникът с тризъбеца произвежда от плода на отровната кайсия в дворана двореца. Ти каза, че можеш да направиш противоотрова. Моля те, помогни да спасим Вики! Тя е толкова прекрасна! Отровата ще я направи чудовище!

— А защо точно да ти вярвам?

— Знам, че Магьосникът може да направи противоотрова, но не иска. Сърцето му е пълно със злоба, а най-великото му удоволствие е да вижда злото, което е произвел, да се проявява в хората. Сега ще се наслаждава на звяра, в който ще се превърне Вики.

— Ще ти помогна. Какво знаеш за отровата на тарантулите?

— Тайно видях съставките на отварата, с която полива кайсиевото дърво, от чиито плодове той прави отровата, но не мога да ти ги кажа на глас – Магьосникът ще ме чуе! Той е свързан с тях, сякаш са част от него!

— Тогава ми ги кажи на ухо!

Нико се наведе и прошепна съставките на отварата, но в този момент в килията нахлуха Магьосника с тризъбеца, Бимба и Цар Петър. Царят беше толкова разярен, че се беше изчервил от ярост.

— Ах, ти, предателско изчадие! Звяр безподобен! Недостоен изменник! Идва ми да те убия! Вържете го с триста въжета! И подгответе тарантулите за церемонията! Още тази вечер, неблагодарник такъв, ще бъдеш произведен в чин „Магистър на злото“ и всички урагани ще чакат заповед от теб да развихрят въображението си! Ще извикаме вселенския оркестър – бурите и торнадата, със залпове да възвестят, че нов цар на злото се ражда по лицето на земята! На колене, нищожество!

Магьосникът се обърна към Нико.

— Момче, загубил си си нейде акълът. Да замениш кон за кокошка… Ха-ха…Но всичко ще бъде поправено точно тази вечер!

— Пуснете ме! Не искам да ставам никакъв магистър. Искам да съм си Нико, обикновен син на обикновен цар! Искам да играя с татко си на шах да яздя с него на кон по зелени ливади…

— Млъкни! Не мога да те слушам повече!

Всички излязоха и все по-тихо се чуваше нареждането на Нико, а Смайт пак остана сам, дълбоко замислен…

Откъс от "Смайт и парният кораб", фентъзи повест от Камен Танчев, 13 г., гр. София

Камен Танчев е на 13 г., ученик от 7 клас в ОУ "Д-р Петър Берон", гр. София. Обича да тренира тенис на корт и да се занимава с компютърни технологии. Практикува английски език на високо ниво и е изключително любознателен. Обича да открива всеки ден нови неща.