"Спасеното коте", разказ от Диан Драгнев

Разказът "Спасеното коте" от Диан Драгнев, 13 г. е отличен с Втора награда в Международния конкурс "Имаш само това, което си дал" 2024 г. Творбата му е вдъхновена от рисунката на Вяра Пенчева, 14 г., гр. Габрово - "Котка". Пак с Втора награда е отличено и стихотворението на Диан Драгнев, вдъхновено от кукерските маски на Ателие "Приложен фолклор", гр. София.

Диан Драгнев посещава Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, гр. Казанлък, рък. Валентина Димова, от първокласник. Той е един от най-изявените участници, като се справя еднакво добре с писането на поезия и проза, с рисуването, илюстрирането на колективните романи и участието си в тях като автор. Диан се снима и в част от клиповете на клуба, както е и един от сценаристине на сюжета им. Ежегодно е носител на десетки награди за проза, поезия, рисунка и комикс. Има изключителен усет за интересно и оригинално поднасяне на желаните от него послания. Твори с лекота.

Спасеното коте

Разказ

Пред блока ни има много котки, които всички ние храним. Те обичат хората и често се пъхат в домовете им. Някои съседи хич не ги обичат, пъдят ги, дори ги ритат и ги обиждат, а според мен, това е лошо, защото котките разбират всичко. Те са много хитри и ако ги обидиш, ще помнят, докато не ти отмъстят поне седем пъти... или беше девет, вече не помня колко точно живота имат котките, но ще ти приготвят отмъщение, за всеки един свой живот. Поне по едно!

Една вечер, като се прибирах почти по тъмно от игра на площадката, видях малко коте, точно пред моя вход. То беше сивичко, много мръсно, но очите му бяха огромни и зелени и ме гледаха много тъжно. Прииска ми се да го взема вкъщи, да го изкъпя и да ми стане домашен любимец, но знаех, че мама и тате много ще се ядосат. Те не обичат да правя такива сериозни неща, без позволение, а да гледаш животно е нещо доста сериозно, нали?

Прибрах се, имахме гости, а аз трябваше бързо да се измия и оправя за вечеря. Сетих се, че ако съм хитър, като котките, мога да използвам ситуацията. Всеки знае, че когато имате гости, родителите ти са по-благосклонни, към желанията ти. Да поискаш домашен любимец докато сте на маста и се забавлявате, е доста по-уместно, отколкото да го кажеш на майка си, вечер, преди да си легнеш.

Измих се, отидох да поздравя гостите, а те като ме започнаха с едни въпроси. Как върви училището? Как е спорта?! А, писането и рисуването?! Знаете колко е сложно в такива моменти... Заговорихме се и напълно забравих котето. По едно време от площадката на нашия етаж се чу жално мяукане. Излязохме да проверим какво става, а мръсното, сиво котенце, стоеше на нашата изтривалка и ме гледаше право в очите.

- Мамо, това коте си харесах днес, като бях навън! – извиках аз. Идеята да се възползвам от ситуацията отново беше избухнала в главата ми. – Ако го изкъпем ще стане много пухкаво и красиво. То ме е намерило съвсем само! Моля те, искам да го вземем! – Тук успях да приложа целия драматизъм, на който съм способен, в гласа и погледа си.

Мама не можа да ми откаже пред гостите, а едната жена, която беше у нас предложи да ми помогне с къпането. Съвсем скоро представихме на всички присъстващи едно страхотно, пухкаво котараче, което наистина се оказа уникално и красиво. Така намерихме моето другарче Гръм, който вече е на една година и е още по-красив, защото винаги е чист.