Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., гр. Дряново
Първа глава: Откраднатата корона
От Борис Цветанов, 14 г., с. Правешка Лакавица
Когато шестте сибирски хъскита-пазачи пристъпиха прага на Историческия музей в Шанхай във вторник сутринта, с ужас видяха, че лазерните системи за сигурност са изключени, а нощният пазач лежеше на дивана, потънал в дълбок сън. Те пробягаха стълбите до централната зала на музея, където от един месец беше изложена старинната корона от времето на китайската династия Окинава, и видяха празния стъклен съд с червената кадифена покривка, където до вчера бе изложена тази изключително красива и ценна вещ. В този миг отсрещната врата, украсена с изключително красиви дърворезби и сребърни обкови, се отвори и в залата влезе директорът на музея Зебу. Лицето му беше бледо и само ъгълчето на устните му едва забележимо се свиваше в характерния за него тик, когато беше нервен.
- Незабавно всички да се съберат в Заседателната зала! – изгърмя гласът му в полупразната зала. – Намерете Шамил веднага!
Специалистът по китайска история и археология Шамил стоеше онемял в Заседателната зала, където присъстваха всички работници в музея, с изключение на нощния пазач, когото така и не можаха да събудят. Вероятно човекът беше упоен и с него щеше да се занимава шанхайската полиция, когато дойде в съзнание. Тя не закъсня и Кабиюк, началникът на полицията, влезе в залата, придружен от още няколко негови приближени.
- Лазерната система за сигурност е изключена, а камерите са разбити – нямаме запис от кражбата. Но със сигурност можем да твърдим, че крадците са имали съучастник – някой от тук присъстващите! – каза пред всички Кабиюк и прониза с поглед лицата на всички. Върху Шамил най-много задържа вниманието си, а Зебу видя това и лъч на задоволство премина през очите му. – Забранява ви се днес да напускате музея! – извика властно той и двамата с директора се отправиха към кабинета му.
- Подозирам, че Шамил има нещо общо с кражбата – каза Зебу. – Той твърде много знае за короната и през последните шест месеца тя го бе завладяла напълно.
- В такъв случай ще го арестувам и ще го разпитам – реши Кабиюк и излезе от кабинета. Отиде право в голямата зала, до вчера украсена с прекрасната корона от династията Окинава, и заповяда на полицаите:
- Арестувайте този крадец и измамник! – Кабиюк посочи Шамил и четирима полицаи се нахвърлиха върху него.
- Но на какво основание ме арестувате? – започна да протестира Шамил, ала никой не обърна внимание на думите му. Полицаите му сложиха белезници и го затвориха в полицейската кола.
Шамил прекрасно знаеше, че е наклеветен и то от самия директор на музея, който беше приятел лично с шефа на полицията Кабиюк. Всеизвестно беше, че двамата бяха страстни гребци и всеки уикенд отиваха да гребат с лодки по голямата река Яндзъ. Шамил реши, че при първа възможност ще се обади на своята приятелка Бетина, частен детектив, за да проведе справедливо разследване и да установи кой е истинският крадец. Още щом го затвориха в ареста, той изпрати на Бетина съобщение и трескаво започна да мисли кой би могъл да поръча кражбата и къде може да бъде сега великолепната корона.
Не мина много време килията се отвори и полицаят го изведе с думите:
- Имаш посещение!
Бетина го чакаше в стаята за срещи. Двамата седнаха един срещу друг в присъствието на полицаите. Прекрасно знаеха, че разговорът се записва. Затова решиха да използват своя таен език. Шамил пръв започна разговора:
- Благодаря ти, че дойде, Бетина. Неочакван обрат във времето и скоро ще завали. Няма да мога да греба този уикенд.
- Не ти и трябва. Очаква се буря. Донесох ти нещо за четене – отговори Бетина.
- „Археология и древните източни култури“ – страхотно четиво! Благодаря! – каза Шамил и видя, че в голямата книга с големи илюстрации е сложена малка детска книжка с приказката "Рапунцел и разбойникът". – Забравила си тази детска книжка тук? – каза Шамил и подаде книжката на Бетина.
- Прощавай! Купих я, за да я прочета на любимата си племенница довечера! – каза Бетина и хвърли поглед към полицаите. – Казват, че кулата от приказката била висока колкото 10-етажна сграда?
- Дванадесет, доколкото си спомням - отговори Шамил, като по този начин ѝ подсказа на кой етаж е затворен. – А от прозорчето се виждало гигантското яйце на щраус върху отсрещното дърво.
- Утре ще ти донеса някой приключенски роман. Например, „Икар и сребърният остров“. А може би имаш друг любим роман? – попита Бетина и видя през прозореца сградата, чийто покрив приличаше на полуяйце.
- Този е добър. Ще го препрочета отново. Най-хубавото е, че ще имам време за четене в изобилие – прошепна Шамил.
- Шамил, какво стана с короната? – изненадващо попита Бетина.
- Нямате право да го питате за короната, госпожице! И струва ми се, свиждането свърши. Моля, последвайте ме!
- До скоро, Шамил! – каза Бетина и се изправи.
- До скоро! – отговори арестуваният по-бодро.
Бетина излезе от полицейското управление и се отправи към офиса си по отсрещния тротоар. Тя не забеляза Кабиюк е Зебу, които обядваха в луксозния ресторант срещу полицейското управление. Зебу говореше настойчиво и категорично:
- Шамил трябва да бъде осъден незабавно и то публично! Той е твърде опасен, защото от всички ни той е най-компетентният историк в Китай по отношение на династията на Окинава и короната. Само чрез него можем да достигнем до нея.
- Ще трябва да имам е неговото признание и тогава ще го осъдим - обади се Кабиюк. – Нямаме достатъчно доказателства, за да има присъда.
- Доказателствата са налице – Шамил стоеше при короната всеки ден от няколко месеца насам. Проучваше я детайлно, а имаше информация и за електронните системи за защита – нетърпеливо отговори Зебу. – Кабиюк, виж, Бетина! Не излезе ли тя от полицейското управление?
Зебу видимо беше притеснен.
- Какво прави детектив Бетина в полицейското управление? – попита на глас Кабиюк.
- Надявам се, че не е била на посещение при Шамил. Ще ѝ позволите ли да води паралелно разследване? – видимо се притесни Зебу.
– И без нейната помощ ще се справим – отговори Кабиюк и се учуди защо гласът на Зебу потрепера при тази мисъл.
- Да, в полицията работят най-добрите следователи, ръководени от най-способния Кабиюк – Зебу поласка приятеля си, който поглади със задоволство брадата си.
- Истина е, че е много добра! Няма неразкрито престъпление! – с лека тъга каза Кабиюк. – Но не пожела да работи с полицията. Тя предпочита да води разследването сама…
Навън беше горещо и шумно. Двамата се разделиха и всеки пое в своята си посока. Имаха твърде много работа да свършат.
Следва продължение
Борис Цветанов е на 13 години. Пише стихове и приказки. Рисува чудесно и в повечето случаи сам да илюстрира своите творби. Има трима братя, прекрасно семейство и много домашни любимци в дворчето. Илюстрациите към "Светещите мостове" нарисува Павлина Шиндрова, 16 г. от гр. Дряново.
