Приказка от Ема Павлова, 7 г., и Леа Павлова, 12 г., гр. София.
Имало в едно отдалечено място малко, но много красиво училище за големи животни и растения. В двора му имало винаги зелена трева, а на всяко от прозорчетата имало специални поставки, на които заставали едни пеещи розови славеи.
Всеки ден слончето Дългоноско, което било първокласник, обличало униформата си и ходело с радост на училище. Там учело старателно, но и играело със своите приятелки - двете гъбки. Класната им учителка се казвала г-жа Черна котка.
Всеки следобед те излизали на двора на училището, за да се налудуват, да правят състезания и да играят с топка.
Един ден обаче се получило едно страшно, плашещо и опасно писмо. Така го казала на своите ученици г-жа Котка. Тя накарала бързо всички мъници да излязат на двора, където да изчакат родителите си, за да ги приберат.
Тогава малкият Дългоноско се разплакал от студ и притеснение, но и от страх за по-голямата си сестра, която също била в това училище. Чак когато майка му го прибрала и видяло сестра си все още да спи, то се успокоило, и заспало гушнато до нея.
Леа и Ема Павлови са ученички, сътветно в 6 и в 1 клас на 18 СУ "Уилям Гладстон" и учат японски език. За Леа Павлова силата е в езиците, които й се отдават, като това включва и български и английски език. Обича и играе непрофесионално волейбол. Ема Павлова обича водата и морето, като ѝ се отдават всякакви водни спортове. Плуват свободно и карат сърф. И за двете няма по-хубаво време от това, прекарано с приятели на брега или вътре в морето.
