Приказка от Пресияна Проданова,10 г., ШИИ“ 100 усмивки“ при НЧ“Обнова 1923“, кв. Ветрен, гр. Бургас. Р-л: Атанаска Желязова
Вики беше малко, най-обикновено русоляво момиче на седем години. Обичаше да играе на воля и често правеше интересни бели.
Един ден родителите ѝ я заведоха във фермата на баба ѝ и дядо ѝ. Беше пълно с всевъзможни и различни животни. Но на Вики ѝ харесваше най-много едно голямо шарено петле. Двамата се сдружиха и си играеха на воля по цял ден навън. Времето препускаше заедно с тях и се смееше.
Един ден в полето те откриха магични цветя. В какво се състоеше магията ли? Чудничка беше тя. Щом някое животинче хапнеше от тях ставаше голямо, голямо, като великан. Не вярвате ли?! Хм. И аз не вярвах, но пък се случи точно на нас с Петльо.
Докато търчахме днес с моето петленце, аз неволно посегнах и скъсах точно от тези магични цветя. Моят приятел беше така нетърпелив, че изневиделица хвръкна и цветята полетяха с него. Явно беше клъвнал в бързината от тях, лакомникът, и изведнъж започна да расте. Растеше ли, растеше… Множко май си беше похапнал. Олелеееее, стана огромен…
И тогава ме покани с игрив поклон да се кача на гърба му. Ех, че настана веселба. До късно вечерта тичахме по полето. Моят Петело-кон и аз. И нашата тайна.
Не усетихме дори как мина лятото при баба и дядо.
Време беше за училище.
Сбогувахме се и си обещахме, че ще се видим отново, следващото лято, пак да си играем и веселим от сърце. Само едно сълза, издайница, знаеща нашата тайна, се търкулна и остана при моето шарено петле, да му напомня за мен - Вики.
