Приказка от Доминик Цанков, 8 г., Пространство за учене „Пътеки“, София. Рък.: Магдалена Трифонова
Тази сутрин майското слънце беше в особено приповдигнато настроение и реши да се пошегува: дръпна пердето в стаята на Жълтурко и го щипна по гумата.
Малкият сънливко бавно се протегна и отмести завивката. Стана от леглото и отвори прозореца, откъдето силен аромат на рози го връхлетя. Замаян, той се олюля на едната си гума и се блъсна в стената. Развеселен от шегата на слънцето, вятърът издуха няколко розови листенца в стаята и ги спусна върху рогцата на Жълтурко, който изненадано премигна с очички, усещайки приятното гъделичкане. Махна с гума и без да иска, събори календара на пода.
Когато се наведе да го вземе, едно голямо жълто кръгче, ограждащо датата на празника на розите, грейна в лицето му. Имаше само седем дни дотогава…
Жълтурко се ентусиазира и реши да покани най-големите си приятели на празненство. Написа покани, в които ги молеше да дойдат три дни по-рано, за да приготвят специалния еликсир на щастието. Затвори добре пликове и се отправи към пощата.
Пътьом той си тананикаше и подскачаше весело. Отбиваше се от време на време да поздрави някоя синеока теменужка или да поговори с червенобузите божури. Внимаваше да не вдига шум, минавайки покрай дърветата, които люлееха в клоните си гнездата с новоизлюпените птичета. Предаде писмата на пощальона и се отби да купи празнична украса за дома си.
Когато се прибра, се захвана да почисти масата на двора, поля цветята край алеите и влезе да закачи пролетните гирлянди върху еркерните прозорци на къщата. Унесен в приготовленията, Жълтурко не разбра как дните се източиха бързо-бързо.
Първият, който се отзова на поканата, беше Крилоперко. Нали обичаше да се шегува, той изненада Жълтурко с една магическа кутия, опакована като гума и обвита с хартия на жълти точици. Като я отвориха, отвътре изскочи малка кола клоун. Двамата приятели до късно през нощта си приказваха, припомняха си интересни случки и играха на „Не се сърди, човече!“. Прекараха заедно вечерта в смях и шеги.
На сутринта пристигна телеграма от Кактусчо, който се извиняваше, че няма да дойде, защото зъл магьосник го беше заключил в дълбока саксия. Единственият, който може да помогне е Великанко.
Без да губят време, Крилоперко и Жълтурко се отправиха към Великанко за помощ. Той живееше далеч, в подножието на най-високата планина. Когато го видяха, един през друг Крилоперко и Жълтурко бързаха да му разкажат неприятната вест. Трябваше да обмислят план как да избавят Кактусчо и да спасят празника на розите, приготвяйки еликсира на щастието.
Великанко, който беше трети братовчед с Кактусчо, силно се разтревожи. От неприятната изненада стомахът му се сви на топка и той целият пребледня. При опитите си да се изправи не успяваше и се повали безсилен върху леглото. За да се съвземе, беше нужно да изпие един галон с розово масло. Но откъде да го вземе, след като в килера му нищо не беше останало.
Крилоперко грабна Жълтурко и мигом полетяха към Долината на розите, за да съберат розови листенца за приготвяне на лечебния сироп за Великанко. Цял преди обед двамата приятели трескаво късаха розови листенца, след което се озоваха в близката дестилерия, където щяха да извлекат лечебното розово масло.
Късно вечерта те се върнаха при болния Великанко, чието здраве бе още по-влошено. Първоначално с повечко усилия той едва успяваше да отпие от лечебния сироп, ала след това, като усети първото облекчение, започна все по-самостоятелно да приема от лекарството. До сутринта коремът му беше добре и чувстваше страхотен прилив на енергия.
Тримата потеглиха към мястото, където Кактусчо беше заключен. И сега Крилоперко пое нещата в свои ръце – натовари своите приятели на гърба си и скоро пристигнаха до замъка на страшния злодей.
Великанко помоли Жълтурко и Крилоперко да го изчакат на тихо и спокойно място. Той предложи сам да се справи със злодея, понеже имаше стари сметки за уреждане с него. Сложи ръка над челото, за да предпази очите си от слънцето, и се скри между дърветата. По плача на Кактусчо Великанко се ориентираше накъде да продължи.
Изведнъж нещо като голяма гъста мъгла се спусна отгоре му. Злодеят беше разбрал за неканения си гост и го предупреждаваше да не влиза по-навътре. Смелият Великанко не само че не се смути, но забърза още повече. Ако имаше нещо на света, което да обича най-много, то това беше Кактусчо. Обичаше го заради неговата доброта и заради веселия нрав, който притежаваше.
Когато откри от кой прозорец идваше плачът на Кактусчо, Великанко се спря, престори гласа си на птица и зачурулика с тайния език на детството утешителни думи за най-добрия си приятел. Щом като ги чу, Кактусчо се успокои и престана да плаче.
Макар и да беше ядосан, злодеят, като разбра кой е неканеният гост, се изплаши и побърза да напусне замъка.
Великанко прошепна някакво заклинание и след минута Кактусчо стоеше пред него. Изненадан от вида му, Великанко леко се смути, но се концентрира и продължи да разваля магиите на лошия злодей. Освен че беше в саксия, Кактусчо имаше зелена кожа и странни остри пъпки по цялото си тяло. Доста време отне на Великанко да пребори злодеянията на лошия магьосник. След всяка благословия той виждаше как Кактусчо бавно възвръщаше първоначалния си вид.
Не след дълго щастливите приятели бяха в дома на Жълтурко и приготвяха еликсира на щастието – задружие, щипка веселие, малко безценни спомени и безкрайно забавление.
Доминик е едно будно дете с изключително голям интерес към инженерните науки и изкуството. Негов талант е да строи автоматизирани роботи от лего части и да създава различни творчески проекти.
От 4-годишен свири на пиано, учи китара и пеене. Танците са негова голяма страст. От 3-годишен активно се занимава с бразилско джу джитсу и е горд носител на сив колан. Всяко лято усъвършенства уменията си по тенис на корт.
Той е отличник в училище и любим приятел на своите съученици, както и избран помощник на учителите. В свободното време се радва на игри с домашните любимци – специално обучено куче от породата немска овчарка и любимите си куче Бебка и коте Линда, спасени от улицата.
Харесва космоса и с нетърпение очаква да получи своя мечтан телескоп, който да инсталира на покрива на семейната куполна къща извън града, откъдето да наблюдава звездите.
