Имаше едно много далечно необикновено кралство на име Старлейн. То беше огромно, обгърнато от красиви, зелени гори. Дворецът на кралското семейство бе изключително величествен в мек розов цвят, с изящни стени, над които се извисяваха четири високи кули, завършващи накрая с елегантни златно-розови звезди. Отпред, на дворцовите стени, стоеше голяма порта от магично светлокафяво дърво, до която се стигаше с помощта на мост, извисен над дълбок ров с вода. Зад двореца се ширеше висока планина. До него бяха наредени големите къщи на богатите граждани, но имаше и такива на съвсем обикновени. Тези малки постройки бяха разположени навсякъде из царството - в горите, в планините, в специално устроени местенца и къде ли не.
Там децата можеха да управляват още от осемгодишни. Това бе довело до много странни закони и правила. Например във всеки град, трябваше да има по три денонощни магазина за играчки. Беше забранено децата да пишат домашни, да се съобразяват с вечерен час, да не получават това, което желаят, да стават рано за училище и да правят нещо неискано от тях. Тези правила бяха наложени от четиримата крале и кралици, някога получили короната непълнолетни.
Сега кралството се управляваше от крал, който бе коронясан на 33 години, а именно Дирик. Сигурно ще попиташ защо не отмени законите. Той смяташе, че те не пречат и така правят децата щастливи. Дирик имаше две дъщери близначки - Лия и Деа, а най-малкото му дете беше синът му Ерик.
Той беше само на три години, но имаше странно поведение. Винаги си играеше само с Деа, прегръщаше, говореше и се забавляваше единствено с нея. Ерик никога не обръщаше внимание на Лия, дали заради външния ѝ вид или характера ѝ, никой не знаеше.
Лия беше на петнайсет години, с пет секунди по-голяма от близначката си. Тя бе с кафява дълга коса, с лилави кичури, черни и лилави дрехи и грим. Много рядко се усмихваше и имаше само двама приятели Хариет и Ник. Принцесата никога не се интересуваше от мнението на хората и винаги казваше истината. Много често не харесваше себе си, лицето си и винаги мислеше, че всички други са по-красиви от нея. Но пък беше способна да се справя и сама. Деа беше пълната противоположност по характер на сестра си. С руса коса, прибрана на две кокчета, с няколко цвята кичури, светли жълти и сини дрехи и никога не носеше грим, защото смяташе, че всеки е красив по рождение. Имаше много приятели, но най-добрите от тях бяха Алина и Алекс. Радваше се на малките деца, за разлика от Лия.
Обикновено всички винаги предпочитаха Деа и игнорираха Лия. Винаги на партито за рождения им ден, русокоската получаваше повече подаръци, внимание, прегръдки и никога не включваха името на Лия в песничката.
По-голямата близначка беше свикнала с всичко, но не знаеше, че родителите ѝ също предпочитат Деа. През една нощ, Лия не можеше да заспи и затова реши да отиде до дворцовата библиотека, откъдето да си вземе книга, за да използва времето, опознавайки художествения свят. Връщайки се с книга, тя дочу гласа на сестра си от стаята на родители си. Те си говориха как ще изпратят Лия в поправителното училище „Лошите принцеси“ - кошмарът на всички принцеси. При тези думи, кафявокоската изтича в стаята си, помисли и размишлява над ситуацията, като се опита да запази самообладание, но все пак реши да избяга от двореца. Звънна на приятелите си рече леко притеснена:
- Хариет, Ник, моля ви съберете най-важният си багаж и елате в гората Ирис!
- Защо? – попита момчето.
- Какво се е случило и какво да кажем на родителите си? - запита момичето.
- Нищо не казвайте. Просто избягайте с мен. Моля ви! - казваше с насълзени очи, Лия.
Тя пристигна и не след дълго двамата ѝ приятели се появиха също:
- Лия! - изкрещя Хариет, виждайки я клекнала до една дърво и затулила глава в коленете си.
- Какво се случва? - запита Ник.
-Няма значение - нервно каза принцесата.
- Напротив, има! Къде ще ходим и защо трябваше да избягаме по средата на нощта?
- Не искам да говоря за това. Просто да тръгваме!
- Никъде няма да ходим, докато не ни обясниш!
- Казах, че не искам!
- Не те питаме дали искаш! В това включваш и нас.
- Което означава, че трябва да знаем каква е причината да избягаме от вкъщи - каза Хариет.
- О, добре – най-накрая Лия се предаде. – Отидох да си взема книга от библиотеката у дома, защото не можех да заспя и реших да оползотворя времето. Докато се връщах, дочух от стаята на мама и татко да казват на Деа, че в скоро време ще ме изпратят в поправителното училище.
- ,,Лошите принцеси“ ли? – учуди се Ник.
- Да.
- Но-но- но защо?
- Не знам… Не попитах. Размишлявах и мислих, но реших, че е по-добре за малко да избягам. Поне вече имах истинска причина да го сторя, чаках го от много години. Не, че не искам да съм със семейството си, но е неприятно постоянно да бъда в сянката на сестра ми и всички да ме мислят за странна или дори невидима! – принцесата изхлипа. – Деа винаги е била по-обичаната, дори от 3-годишния ни брат… Какво ми е? Толкова ли съм грозна? Неприятна ли съм? Лоша ли съм? Толкова ли съм скучна?
- Не, не си – рече Ник.
- Обратното. Ти си уникална. Ти си най-красивата, която познавам. Изобщо не си скучна. Толкова ми е забавно и приятно с теб, Лия. Ако не беше ти, аз все още нямаше да имам нито една кукла, въпреки че родителите ми разполагаха с възможности, че да ми купят всичките на света.
- Хариет е напълно права! Твоята щедрост и доброта, остави у нея чувство на радост, което никога няма да забрави, както и аз постъпката ти към мен. Ако не беше ми повдигнала настроението с твоите шегички, когато загубих баба си, сега сигурно нямаше да съм същия човек.
- Освен това, когато аз исках да подстрижа косата си къса, но се притеснявах, че никой не би ме харесал, ти ме окуражи и ми каза, че ще ми отива, но дори и да не е така, важна е вътрешната красота – довърши Хариет.
- А сега, накъде отиваме? - запита Ник.
- Отиваме в друг свят.
- Къде отиваме? - учудено ококори очи Хариет.
- Никой не знае, но когато бях на шест години, баба Рей ми подари тази пръчка. Каза ми никога да не я показвам на никого и да я използвам само и единствено в спешни случаи и то само с най-доверените ми хора, които не са част от семейството.
- Уау!
- Баба каза, че и тя е била като мен. Каза, че ме чакат тежки години. Обясни ми, че пръчката отваря портал, през който мога да отида, където искам – в друг свят, планета, измерение, държава, мой измислен свят, навсякъде! – усмихна се Лия. – Но мога да я използвам само пет пъти, докато не навърша пълнолетие, а след това безброй пъти.
- Не мисля, че сега е подходящ момент. Семейството ти ще те търси. Ти не можеш да стоиш вечно в този свят. Все някога ще се върнеш – отговори най-добрият приятел на принцесата.
- Освен това, родителите ти са кралят и кралицата, ще претърсят всяко място. И когато се върнеш, все някой ще те разпознае, ще им каже и те ще разберат за пръчката. Опитай да говориш с тях – посъветва приятелката на Лия.
- Да, но ако ме затворят или изпратят още утре.
- Хмм… – започна да мисли план Ник.
- Хайде да отидем в нас, имам една стая у дома, за която никой не подозира. Можем да стоим там, да измислим план и сутринта да се върнеш у вас.
- Съгласни! - отговориха едновременно Лия и Ник.
Те вървяха предпазливо към имението, в което живееха Хариет и двамата известни модни дизайнери – родителите ѝ. Тримата тийнейджъри вървяха предпазливо, дали защото ги беше страх или за да не ги видят, не знам...
Следва продължение
Автор на разказа "Във вълшебните портали на Старлейн" е Магдалена Стефанова, на 13 г. от гр. Горна Оряховица. Илюстрацията нарисува нейната съученичка - Александра Константинова. И двете са седми клас в СУ „Георги Измирлиев“. Магдалена пише разкази, стихотворения и приказки в свободното си време. Участвала е в няколко литературни конкурса, в два от които заема призови места. Тренира спортна акробатика и е участвала в редица състезания, от които има около 26 медала. Едно от най-големите ѝ постижения е завоюваното пето място на Световно първенство и седмо място на Европейско първенство. Интересите ѝ са в областта на литературата и спорта.
Александра Константинова има силен интерес към изобразително изкуство и спорта. Тренира Таекуондо и е участвала в състезания по Таекуондо-спаринг, а също по английски език, математика и в литературни конкурси. Във всички изброени направления е била отличавана с призови места.
Техни ръководители в областта на творческото писане са Ивелина Русева, учител по български език и литература, и Валентина Тодоранова, учител по английски език.
