Ателие „Приложен фолклор“ съществува от 23 години. В него са творили стотици деца, носители на повече от 2000 награди от световни, национални и регионални конкурси. За настоящите възпитаници на Елеонора Асенова Ателие „Приложен фолклор“ не е просто школа, а дом, в който имат възможността да разкрият своята креативност, да пуснат на воля въображението си и да открият истински приятели. Тук вече се обучава второ поколение на школата – бившите членове на Ателието пристъпват прага му със своите деца.
За работата на Ателието разказва самата Елеонора Асенова:
„С моите ученици разработваме теми, свързани с народните обичаи, празници и ритуали в бита на народа ни, които са неотменна част от българската национална култура. В работата си се стремя да формирам у децата положително отношение към народното творчество и естетическа наслада от общуването с народното изкуство, защото за културата на един народ е важно не само какво притежава като наследство, но и как умее да го претвори в съвременния живот. Усещането, че от поколение на поколение се пренася естетическия завет и чрез детските творби традицията продължава да е жива, създава оптимистичен заряд за неизчерпаемите възможности на народното приложно изкуство. Работата с традиционни техники и материали стимулира въображението, уменията и креативността на децата.
От огромно значение е да се подпомага и стимулира познавателно-оценъчната активност на децата по отношение на националната им принадлежност не като абстрактно знание, а като емоционално преживяване на традициите. Съвременният глобален свят налага да се развиват както националните, така и наднационалните типове идентичност, което означава, че взаимното проникване между различните културни модели трябва да се задълбочава. Желанието ни да живеем добре и пълноценно в съвременните условия минава през важната предпоставка да сме представители на една самобитна, но и модерна нация, а младите хора да могат да направят своя правилен житейски избор за националната си принадлежност. Тази основна задача е постижима на основата на съхраняване на родовата характеристика на традициите и обичаите, които носим като народ“.